Илеана Стоянова
СТИХОТВОРЕНИЯ * 
 

КАК СЕ ПИШЕ ДОБРА ПОЕЗИЯ

писането на добра поезия
е изхвърляне на огромна
сексуална енергия
от мисълта и тялото.

то е като целуването
с език и зъби
до загуба на въздух до кръв
като пеене от мъка
като плачене от върховно щастие

и е като бясно куче което те захапва
по всяко време на денонощието
когато си сама и опиянена
сама и разгневена
сама и разнебитена
когато нямаш нищо друго

пристрастяване и замайване е то
нелечимо болестно състояние
транс в който се движиш по ръба
мъчително щастлива

то е соната за цигулка и чембало от Бах
под арката на лятното небе
когато два облака се сблъскват
и музиката свети и трещи
а в далечината - седем
погребални камбани
и не е писане на стихотворения
а живот -
нещо повече от думи рими и метафори
повече от сън любов секс и задоволяване

нежен любовник е
който никога не те изоставя
бавно полудяване от самота
от глад и жажда
стопроцентова обич към себе си
готовност да те отхвърлят
да те запратят в Ада
с непризнаване
и забрава

писането на добра поезия
е почти невъзможно
след Цветаева Рилке Кавафис Елиът
Йейтс Рембо и Буковски
но не е излишно да опиташ
да се метнеш върху листа
с цялата си страст
диво и яко

и докато хората в полунощ
вият стенат плачат между чаршафите
ти се разтапяш
без мъж
без надежда -
добра поезия се пише така

ако не можеш
да го направиш
няма да е голяма загуба
 
 

ПРЕКАРВАНЕ НА ЖИВОТА ПРЕЗ АДА

познавам добре хората
които днес са аутсайдери
в нашето болно общество
ги има много
те са предимно
художници поети артисти
музиканти, журналисти
на свободна практика

много хубави хора са
но отчаяни
нещастни
изнервени
понякога са почасови общи
работници и бояджии в строителството
понякога работят каквото дойде
понякога се свират в една стая
и живеят от наема на апартамента си
в който се разхождат наемателите им
понякога не излизат от къщи с дни
за да не харчат дребните си парички
понякога се отдават на мистични занимания
вярват в нетрадиционна медицина
и в отвъдни светове

мъжете пият евтино вино
докато си изкарат вътрешностите
жените се обличат с рокли
от 60-те на миналия век
много хубави хора са
и някои от тях са големи таланти
някои могат да пишат да рисуват
да свирят божествено
да изкарат хастара на душата си
могат да си купят дъга без пари
да докоснат звездите
да направят света по-красив
и по-истински
да оставят следа по-дълбока
отколкото тълпите
самозвани бизнесмени и политици

хубави хора са
но са крехки души
романтично наивни
хора с илюзиите от социализма
животът им минава през ада

че кой днес
в този световен културен упадък
може да се храни от изкуство?
 

О, БУКОВСКИ

откачен грозен развратнико
немски американецо
стоиш по долни гащи
смучеш бира
в една мръсна кръчма
в Източен Лос Анджелис

падаш мъртъв от любов
върху всички жени които познаваш
(и върху тези които още не са родени)
слушаш Брукнер Моцарт Брамс
пикаеш върху автомобилите
роялите тълпите скапания живот
докато четеш поезията си
в бляскавите зали

повръщаш
смъркаш кока
с червенокоса смугла или руса
проститутка
"яхнал живота...
яздиш до идеалния му комизъм"

никога няма да се утаи Духът ти
Чарлс Буковски

с това сипаничаво лице и козина
с този двуметров ръст
ти си много по-красив от манекен
по-истински
по-жив
от повечето копелета наоколо
които се правят на поети и артисти
обличат дрехи "Бициани"
яздят червени "Мазди"
снимат в Холивуд
боядисват косите и мустаците
бръснат телата, пилят ноктите си
стискат силиконовите си души
 

направи го
направи го
давай
давай
докрай -

излез от гроба
 

ТРИ СЛЕД ПОЛУНОЩ

кажи ми сега с кого да разговарям
за Янус - бог на ритъма и стиховете
за Езра Паунд Чарл Буковски и Плат -
не Платон а Силвия Плат -
американска поетеса
която се отрови с газ

с кого да разговарям?
покрита с черното тежко звездно наметало
до писък изтъняла в три след полунощ

с голите стени ли да разговарям?
с твоите картини ли да разговарям?
стъклените масички и стъклените етажерки
стъклената менажерия от статуетки
слончета и пеперуди
вкаменели от отсъствия
а езикът ми подут и мъртъв
от мълчания

с кого да разговарям? -
с хората с прикрити мисли

или обезсмислени от данъци и такси
от трамвай-работа-сън и обратно

изреченията на въздушните течения
и пролетните ритми
висят обесени над каменните бездни
лежа в бялата нощница
в една побеляла мартенска нощ
като мумия в египетска пирамида

липсва ми аромата и виното на устните ти
онази полудяла змиорка езикът
фосфорните пламъци - очите
и най-красиво изваяният череп
на голата ти глава

о, мой Аменхоmen...