Полет № неизвестност   самолетът се издига на височина десет хиляди мига. затегнала съм колана на страховете и съмненията и мисля че от тук животът се вижда по-ясно. както и смъртта. само преди минути младият стюард, чувствителен като мумия, обяснява на два езика и демонстрира единствения изход към надеждата за оцеляване на илюзиите. винаги става така – дори когато е ясен краят има надежда за обречените. в такава яснота на съзнанието прочитам мислено Стария завет: “...блажени са вярващите и тяхно е царството небесно...” и макар да не вярвам, Господ ми намига и ми праща пухкаво-облачни мисли. ето, мъжът отдясно е много секси с тези снежнобели кичури и избелели дънки. ако беше по-млад... ако бях по-млада... не, възрастта тук не е важна а височината, климата и продължителността. както в случая с полетите към неизвестност, към една екологична неизвестност, когато не знаеш дали ще се вдигне димът и мъглата, дали ще кацнеш. мъжът ме поглежда с интерес. “ела, наведи се да те целуна, може да ни е за последно!” – си мисля. мразя тази безтегловна пустош! означава че не съм птица, не мога да летя продължително, трябва да кацна бързо за да усетя твърдостта на камъка. височината е покъртителна – издигаме се над своето минало, всички електронни приспособления, телефони и лаптопи са изключени, връзката със Земята се къса, както и с плачовете и стенанията на болните, със раните ни от приятелски куршуми, с предателите, със палачите и жертвите. трябва нещо да се променя, в този свят на двойнствености винаги има Каин и Авел. трябва да се коленичи пред природата, да се целуват петите на тревата и камъка. в самолета ситуацията е далеч по-сигурна, дори да се гледаме изпитателно всички сме еднакво невинни на това дърво без корен. пилотът предупреждава че предстои тежко кацане. аз съм закопчана със същите съмнения, може би трябва да рецитирам молитва, да помоля мъжа да държи ръката ми. самолетът се гмурка в гъстата мъгла и огнената пяна. и няма никаква видимост – нито Тук нито Отвъд... така че, приятелю, десет хиляди мига са равни на Вечност.   7 август 2010 , Москва

на книгата ти.
Валя

А и датата е специална - мисля, че по това време бяха пожарите в Москва.
През толкова емоции ме преведе твоето стихотворение!
Поздравявам те и ти желая успех!

Благодаря ти!

Благодая много! Ще те очаквачм на 31 май от 18 ч. в СБЖ на премиерата. Привет!

Дори само това стихотворение да е доброто, книгата ти ще е връх, тръгнал от
"петите на тревата и камъка", преминал през всеки стих - метафора над метафорите...Удивително стихотворение, Илеанка!Успехът на книгата ти е в кърпа вързан, зАрежи колана на страховете:)))

Благодаря много, Генка! Държа на мнението ти защото си Поетеса. Ще те очаквам на премиерата. Ако ли не - ще ти изпратя книгата по пощата. Целувки!

Какво повече от това.
Това ни държи изправени!
Успех!

Благодаря ти!

Благодаря ти за поканата!
Чест и удоволствие е за мен!
Хубава вечер!

Поздрави и успех на книгата!

Има малка промяна - на 30 май от 18 до 20 часа в ПИАНО БАР СОШЪЛ КЛУБ. ... Адрес: пл. Петко Р. Славейков 4. , това е в приземния етаж на градската библиотека. Аз отново ще направя покана тук за всички. привет!

Благодаря ти! Още не е готова но е в печатницата вече. Привет! И заповядай на представянето, ако си в София.

страшна си!!!!!!!

Благодаря ти, но....страшна бях. Вдъхновението ме напуска бавно и полека....нямам Муз /а :)))

Успех в представянето и дано да съм свободна тогава, че да присъствам!