ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА ВСИЧКИ БЛОГЪРИ!
НЕКА НАЙ-ХУБАВИЯТ, НАЙ-БЪЛГАРСКИЯТ ПРАЗНИК НИ СПАСИ ОТ ЗАТЪПЯВАНЕ, ЕМИГРАЦИЯ И ЗАГУБА НА ИДЕНТИЧНОСТ! ПРЕЗ ЦЯЛОТО ПЕТВЕКОВНО ТУРСКО РОБСТВО; ПРЕЗ 40-ТЕ ГОДИНИ НА КОМУНИСТИЧЕСКА ДИКТАТУРА И ИЗОБЩО ПРЕЗ ВРЕМЕ НА ВСЯКАКВИ ПОЛИТИЧЕСКИ КРУШЕНИЯ, ЕДИНСТВЕНО ДУХЪТ Е ОЦЕЛЯВАЛ. ДУХЪТ - ТОВА Е СЛОВОТО И КУЛТУРАТА НА ЕДНА НАЦИЯ. БЕЗ ТЯХ И НАЙ-ОХРАНЕНИТЕ НАРОДИ ....СА БЕДНИ. БЕЗ ФИНИКИЙСКИ ЗНАЦИ НАИСТИНА СЕ ОЦЕЛЯВА ТРУДНО, НО БЕЗ ДУХОВНОСТ - НИКАК.


Така е трудно да го срещнеш в Йерусалим, Александрия, Атина, Рим, в Мадрид, Париж, Ню Йорк и София, във Лондон така е трудно да го разпознаеш     човекът, който музика изтръгва от струните на арфата, виолата, цигулката, пианото или с гласа си може да издигне Катедрала, човек зазидал сянката си във Карарски мрамор, човекът, който вае пластиките на живота си в метала, посредством азбуката на цветята и дъгата с Природата се състезава или пък Словото във Светлина възвеличава Стастите и Саможертвата във стихове, поезията си прелива в танца със мускули и стъпки обхожда Лунната пътека     онзи, Самотърсещият се извън битийността     така е трудно да го срещнеш да го разпознаеш сред този кръговрат от тичащи индустриалци, финансови магнати, политици, конгресмени и най-обикновени шутове, търговци по пазарите и тържищата, човеци със компютри и часовници из Силиконовата Долина, чиновници убити от Системата, работници в предградията, в заводите и мините, воюващи и в мирно време генерали –     сред този кръговрат от тичащи единствено подир парите и властта     и само пустота и камък пясък пустинни пусти хора на Планетата Цивилизация която опустява исторически, парите в банките изчезват а безработните скандират с празни канчета: “не ни наемат!”     И ти се мъчиш да го срещнеш – обреченият на Страдание и Светлина, човекът в който Бог се изразява посредством своите хорали, Нечутият и Неразбраният със скъсани сандали и пробита риза облечен само в свойто Озарение     и ти се мъчиш да го разпознаеш в епохата която прогресира все назад където Бог е Финикийски знак...        

В епохата на финикийския знак... Ала все пак го отбелязваме празника на словото! Със слово.Честит празник!

Честит 24-май!

Така е трудно сред другите да го разпознаеш
и още по-трудно да го срещнеш по път
обречен е на страдания, но ти това го знаеш
той посветил се е на историческия ход....

Честит празник, Илеанче! Нека пребъде делото на светите братя, а ние да се гордеем, че имаме писменост и култура!

И на теб да е честит /на патерица/ този хубав наш празник, който носим в сърцата си непрекъснато...Защото какво е изкуството - поезията, живописта, театърът, операта, музикатата....какво са те? - ПРАЗНИКЪТ в иначе семплото ни битие.