Блогът на Sofiya - ПОЕЗИЯ, МУЗИКА И ЖИВОПИС. . . ЗА ДУШАТА :: КЪДЕ Е ИСТИНАТА ЗА НЕЩАТА

Категории

Новини
Забавление
Лайфстайл
Бизнес
Хоби
Технологии
Музика
Спорт
Видео
Изкуство
Лични дневници
Политика
Тя и той
Регионални
Туризъм
Други
Поезия
История
Рецепти

Нови блогове

shyama
lendstart
iamimemyself
andreikashtanovbg
stenlynet
ochilata
vivasingh852
kakdanapravqtova
christie
ateliezapodaruci

Най-четени

1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela

Годишна класация

Най-популярни

1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva

Годишна класация

Най-активни

1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69

Годишна класация

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

18.06.2011 21:24 - КЪДЕ Е ИСТИНАТА ЗА НЕЩАТА - от Димитър Танев, литературен критик

Автор: sofiya Категория: Поезия

Прочетен: 1321 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 03.07.2011 19:06

Шестата стихосбирка на Илеана Стоянова е приютила стихове – “уроци на душата” Димитър Танев, литературен критик
публикувано във в. “Дума” и в. "Словото днес" на 18 и 19 юни 2011 г.

http://www.duma.bg/duma/node/16172

http://www.facebook.com/notes/%D0%B2%D0%
Ако си позволим да разчетем буквално вложеното, струпаното, изповяданото в стиховете на Илеана Стоянова от стихосбирката й “Десет хиляди мига” и го приемем като а в т о х а р а к т е р и с т и к а (автопортрет), то пред нас застава една зряла жена, пренатоварена житейски, пренапрегната емоционално и мисловно, малко нещо самотна и угнетена, блъскаща се със сивотата, повтаряемостта и снизеността на делника, на околното. Обсебена от думи, видения, метафори, асоциации, двойницата (същностното АЗ) на поетесата е постоянно измъчвана от неизбежното разминаване между бит и дух, между плът и интелект. Драговолно (но и принудено!) затваряща се в апартамента си, свила се в ембрионална поза в душ-кабината и притиснала туптящия си череп, ту застинала пред пианото, ту въртяща се в студеното легло с надеждата за “стогодишен сън”, тя пази все пак гордото си самосъзнание на повикана, на разтворила сърцето си посестрима на Ахматова и Цветаева, на Емили Дикинсън и Силвия Плат. Наоколо тежат рафтовете с книги, трепкат отраженията на огледалата, аха да се раздвижат окачените акварели и графики, два лаптопа гледат “навътре в същността си”, а планината отвъд прозорците сякаш е влязла в терасата. Този интериор, този оживян свой свят е много интимен, той пази обитателката си от “лепкавия и безнадежден живот”, но в същото време е и неин затвор, където постоянно я терзае хаосът от мисли и чувства, където я навестяват често резигнацията, сърдечният спазъм, усещането за различност, за неудовлетвореност и “теснота в костите”, за “полуда от прозрения”. Интелектуално отежнена от досягания до Шопен, Лист и Григ, до Моцарт, Бетховен и Бах, до Хемингуей и Буковски, до Хегел, Ницше и Фройд, до Армстронг и Джон Ленън, тази посестрима на поетесата дълбае мъчително и освободително “в писане на философска лирика”, в спомените си, в загубите и илюзиите си. Горният автопортрет може да е малко усилен, преекспониран, но в същото време е и верен. Та нали в това е взривността на поезията – да ни изнася нагоре, към други пътища и орбити! Знаейки освен това битието и съзнанието на днешния човек на словото, разочарованията и изпитанията му, поетесата не фалшиви, не ораторства, а негодуващо изповядва. Прибавяме към това и особената женска чувствителност и уязвимост, болката от ненамерени уют и равностойно партньорство, а и човешката, гражданската непримиримост поради незаслужено жалко ежедневие, поради крушенията на духовното и морала. В “Десет хиляди мига” ( издание на ИК “ПЛАМЪК” ) логично и закономерно кънти, плиска се, стресира, отнема сили и ломи надежди лудналия голям свят, който като ракета пробива и описания дом крепост, отнема тамошната илюзия за защитеност и неприкосновеност, унижава духа и го кара убийствено да се дави в ежеминутните информации за земетръси и вулканични изригвания, за атентати, отвличания и войни, за политически и социални бездни, за гърмящо богатство и потрисаща бедност, за изтъняваща човечност и груб прагматизъм. Всичко това трупа предчувствието за “вървеж наникъде”, което обезсмисля все още нестихналите жажди, неотнетите все още жизненост и женственост, проваля полетите на интелекта и държи личността “на косъм от сълзите”. Нека добавим, че не само в това и не само такава е поезията на Илеана Стоянова. Някъде дълбоко в стиховете й се таи и една горчива самоирония – заради собственото Донкихотство, заради флиртовете с мъжете, с които се е разминала поради верността и уважението към самата себе си, заради беседите си (надреални, превъзбудени) с Музата, заради духовните си натрупвания, пиршества и екстази, толкова чужди сега на околното множество, осъдено на безперспективност, обикновеност и приличащо на “изсушени пеперуди”. Вече шеста поред, стихосбирката на Илеана Стоянова “Десет хиляди мига” е приютила стихове “уроци на душата”, според собственото й определение. Те са сложни отражения на личните й драми, познания и открития и в същото време са изповеди, словесни жертвоприношения и възкресения, болезнен устрем към съпричастие, човещина и извисеност - подчинени на мотото “По-добре да умреш в самота,/ отколкото в досада” или кодирани в провокативния въпрос “Къде е истината за нещата?/ Във сития стомах / или в пътуването към мечта?...”

P.S- Книгата можете да намерите в книжарниците "Български книжици", София, ул. Аксаков 10
и в книжарница "НИСИМ", бул. Васил Левски 59, София

Нагоре