Блогът на Sofiya - ПОЕЗИЯ, МУЗИКА И ЖИВОПИС. . . ЗА ДУШАТА

Категории

Новини
Забавление
Лайфстайл
Бизнес
Хоби
Технологии
Музика
Спорт
Видео
Изкуство
Лични дневници
Политика
Тя и той
Регионални
Туризъм
Други
Поезия
История
Рецепти

Нови блогове

shyama
lendstart
iamimemyself
andreikashtanovbg
stenlynet
ochilata
vivasingh852
kakdanapravqtova
christie
ateliezapodaruci

Най-четени

1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. deathmetalverses

Годишна класация

Най-популярни

1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva

Годишна класация

Най-активни

1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69

Годишна класация

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

20.06.2011 21:19 - Клошари

Автор: sofiya Категория: Поезия

Прочетен: 1023 Коментари: 0 Гласове:

“поезията си отива невинно и подло, прозата я наследява.”
ето го моят човек, пак си кара количката, рови си в кофата леко. “здрасти, как е хавата днес?” “харно!” той е кварталният френд на още една женица с вълнени ръкавици и тя рови деликатно. слънце се смее, намига ми, бързам да хвана тролея, те пък - боклуците да пресеят. всеки си гони работата. вчера познах художничката от старата ми панелка и тя с вълнени ръкавици рови – гледа дузина котки, то днес котките по-дружелюбни от хората. връщам се вечер а моят човек пие бира, с омазани черни ръце хвърля комат и на кучето черно, а то все по мен до вратата ме изпраща върти опашка хили се...