Блогът на Sofiya - ПОЕЗИЯ, МУЗИКА И ЖИВОПИС. . . ЗА ДУШАТА

Категории

Новини
Забавление
Лайфстайл
Бизнес
Хоби
Технологии
Музика
Спорт
Видео
Изкуство
Лични дневници
Политика
Тя и той
Регионални
Туризъм
Други
Поезия
История
Рецепти

Нови блогове

stenlynet
ochilata
vivasingh852
kakdanapravqtova
christie
ateliezapodaruci
abitoserali
venus3768
oyostepperit
annarose

Най-четени

1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. tota
12. getmans1
13. stela50
14. deathmetalverses

Годишна класация

Най-популярни

1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. bojil
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6

Годишна класация

Най-активни

1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. mimogarcia
8. samvoin
9. bateico
10. sekirata

Годишна класация

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

29.07.2011 21:15 - Писмо във въздуха

Автор: sofiya Категория: Поезия

Прочетен: 2314 Коментари: 3 Гласове:

не знам как да ти го кажа, но не съм ти прочела имейла. отговорът на моя имейл. още по-малко съм го разбрала. не ме бива да разчитам мисли. може и да фантазирам но никога не съм сигурна. не съм те прочела, съжалявам. не съм ти и отговорила. трябва да ти го кажа, няма как да отговоря на неизразени желания. мислите ти се трупат пред вратата ми неизказани на глас. изчисти ли стъклата на съзнанието си за да прочетеш моите? очилата ти са зацапани. гласът ти е пресипнал. обаждането по мобилния, което си искал да стигне до мен все още мълчи. мобилният оператор не го е доставил. още не съм го получила, дори SMS-а ти е изчезнал. знам че съм несериозна в епистоларното, но ти все пак си ме прочел, а аз теб - не. не съм получила книгата ти, не е доставена от пощенските служби. нито от пощенските гълъби. между другото, няма как да пиша думи след като няма на кого да ги изпратя. страдам от раздвоение на личността – току що се върнах от Ню Йорк, а през цялото време бях и в София. дясната ми половина пише фантазиите на една луда, а другата е в съзнание и стъпва здраво на земята. постепенно те забравям. какво да ти кажа още? получи ли мислите ми? внезапно съм заспала, исках нещо да ти кажа, но го забравих. още не съм прочела имейла ти, не съм ти отговорила, няма и да мога, лаптопа се прецака. днес няма да ходя на работа, казах че съм болна. забавиха ни заплатата. вчера си платих всички сметки – за газ, за мобилните, за интернет плюс данък за сгради. по тази причина днес – нищо интересно. снощи се разбих от писане. сега ще наваксам с четене. може да ти напиша йероглифите – ако умееш да четеш въздуха.

Нагоре