Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.09.2011 15:05 - Пиано
Автор: sofiya Категория: Поезия   
Прочетен: 1319 Коментари: 1 Гласове:
4

Последна промяна: 25.09.2011 22:44


image

сега, когато споменът ме приютява обичам да слушам нейното драматично сопрано – гласът на майка ми с изригващи мълнии във височините, с нейните нежни пръсти като бели лебеди  върху клавишите, гласът на пианото – голям гръмотевичен удар.   сега, когато хората имат все по-малко присъствие и значение обичам да слушам бликналата лунна соната от клавишите.   пианото беше моето първо училище. старият немски “Тифенбах” от баба ми цвят махагон с два златни свещника резбован корпус и клавиши слонова кост.   този музикален крал от област в Саксония на името на тиролски гледчер ни придружаваше навсякъде, дори в едностайната ни квартира бе с централно място, майка ми упражняваше оперно пеене или държеше ръката ми.   свирех гами, акорди и музикални пиеси, пианото ме научи да мисля в ритъм, да усещам мелодията на делника, да държа ръката на малкия ми син когато свири гами, акорди и музикални пиеси.   пианото ми остана когато майка ми отнесе гласа си в гроба а русокосият ми син ръцете си в други часови пояси.    




Гласувай:
4



Следващ постинг
Предишен постинг

1. kleopatrasv - Усещай винаги мелодията на делника ...
04.09.2011 22:15
Усещай винаги мелодията на делника и си спомняй за тяхното присъствие, Илеанче.
Поздрави, невероятен стих се е получил!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: sofiya
Категория: Изкуство
Прочетен: 2631480
Постинги: 585
Коментари: 2086
Гласове: 6762
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031