съдбата е стара курва – благосклонна към богопомазаните и към хората с късмет.   не знам дали по силата на икономическите закони на мен ми захлопва вратата под носа дърпа ми шалтера точно когато започна да вали и оловните капки тропат по капандурите и в мозъка ми.   киска се като Горгона в полунощ: “баща ти има рак, ще страда, ще го носиш на гръб при майка ти в гроба!”  втриса ме от ужас, а моят любовник взе че потъна в картините  си и в новите си любови, и аз съм останала без грош, а ми висят сметки за оправяне, за лекарства, за насъщния.   съдбата ме гледа под вежди – мъча се да напиша безсмъртно стихотворение, страхувам се, ние всички сме уплашени но когато си сама и животът ти е черен като утайка от кафе, и нямаш  левчета внезапно ставаш смела и звъниш   на недостъпния принц: “имам намерение да те целуна, му казваш, уплашена съм, направо съм луднала, имам нужда от теб, от човешка топлина и всичко останало!”   изхвърлиха ме от телефонната линия. продължава да вали. съдбата ми се хили с беззъба начервена уста, паднах в банята и повърнах, чувствам се много тъжна, постепенно осъзнавам комизма на живота, гаврата, трагедията.   тази нощ бих дала всичко за една мъжка ръка в тъмното.  

Самотата понякога става спътница за дълъг път... Затова слез на следващата спирка.

...интересна метафора ми изпращаш....Самотата е спътница на добрите поети, те дори не могат без нея, уви. Свободата и самотата - ето двете необходими условия за писане. За жалост те правят човека нещастен понякога...

Да. Самотата идва често при добрите поети. За да не са сами...