Блогът на Sofiya - ПОЕЗИЯ, МУЗИКА И ЖИВОПИС. . . ЗА ДУШАТА :: След представянето в старинния файтон

Категории

Новини
Забавление
Лайфстайл
Бизнес
Хоби
Технологии
Музика
Спорт
Видео
Изкуство
Лични дневници
Политика
Тя и той
Регионални
Туризъм
Други
Поезия
История
Рецепти

Нови блогове

stenlynet
ochilata
vivasingh852
kakdanapravqtova
christie
ateliezapodaruci
abitoserali
venus3768
oyostepperit
annarose

Най-четени

1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. deathmetalverses
14. tota

Годишна класация

Най-популярни

1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6

Годишна класация

Най-активни

1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. mimogarcia
8. samvoin
9. bateico
10. sekirata

Годишна класация

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

20.12.2011 10:54 - След представянето в старинния файтон

Автор: sofiya Категория: Поезия

Прочетен: 1288 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 23.12.2011 15:57

http://duma.bg/duma/node/24588

- това е електронният вариант на в. ДУМА
За стихосбирката “Десет хиляди мига” от Илеана Стоянова От поета Велин Георгиев Сядам да напиша репортаж от пътуването ми в стихосбирката “десет хиляди мига”…..Поетесата е Илеана Стоянова. Не успях да преброя миговете си на удивление, на приятна възбуда, на унес и шемет от виталното слово на тази поетеса, която е и лирично чичероне по много дестинации на света, на въртящия се глобус. Земя, отивайки често в паралелните светове на духа. Чичероне ли казах? Илеана е една говоряща пееща птица, нейните фрази са със собствени криле, те летят на пасажи в пространството….и аз съм в нейните ДЕСЕТ ХИЛЯДИ МИГА, а те са цяла галактика, една безкрайност, Вселена….. Неукротимото й любопитство да се докосне до света на световете не ме напуска и не ме пуска. Такова жизнено, енергично, със своя светлина и пулсиращо слово. Какво нещо са живите буйни сетива на репортерката-журналистка, която е и поетеса, и още нещо…Тя не е само едно нещо. Тя е няколко неща. За сега – три в едно. Тази Света Троица ме понесе в своите десет хиляди мига, казвайки ми: “ от поезията – полза никаква!”….Чувате ли какво изрече току що: “Европа плаче като бедното сираче и гражданинът няма нужда от поезия…Във въздуха, в пространството, в ефира прелитат мисли по-бързи от ракета, по Интернет ти можеш да напишеш книга. И всеки иска да чете, да пише за любов…” Говори репортерката-поетеса-чичероне…слушам я: “но колко хора са държали самородно злато? – златотърсачите от Клондайк са умирали във златните реки с една мечта; и колко хора са се срещали наживо с НЛО? – излезлите от кома си припомнят черния тунел и светлините, аромата на паралелни светове, но кой се връща от Отвъд?” Доближавам се до нея, вглеждам се в лицето й, в очите й. Устата й продължава да изрича летящи фрази: “Винаги е много по-добре да се спасиш от бавно умиране, предадена от старата любов в прегръдката на една нова”…. В този миг тя ме изостави в света на световете, във фунията на нейните дестинации и отскочи до…Варна, викал я на среща поетът Валери Станков. Там звезда звездою говорит… Да си порив всеки миг, всеки лъч да е твоя посока, да те води любопитството, тръпката…И под линия ми казва: “да мечтаеш в есенния ден, да се рееш над земните неволи като в картина на Шагал, докато булевардът долу се плиска. Бавно съм умирала, притисната между четири стени – стенейки, очаквайки в клетката на опустял апартамент стъпките на мъж, телефонен звън, зов, писмо, шепот….да се спасиш от бавно умиране в прегръдката на друг мъж, да повтаряш името му насън, да повтаря името ти насън… Илеана, “толкова си близо, когато говориш в ухото ми по мобилния телефон”…Толкова си близо, когато ме водиш в своите десет хиляди мига, които аз не броя…Толкова си близо, когато сме в една препълнена дестинация, толкова си близо, когато чета книгата ти. Тези твои репортажи-лирични изповеди, говорения на всеослушание. Ти, мое чичероне, в паралелните светове на чувствата, на любовта, на Словото, което е преливащо от любов, което ме вкара в своите племенни обвързаности с американските поети Езра Паунд, Чарлз Буковски, Алън Гинзбърг, с англичанина Елиът, с американските поетеси Дороти Паркър, Силвия Плат и Ан Секстън…Те са и твоите, и мои родственици, затова ти се радвам, че им говориш и от мое име. “За вас аз пиша в София и в космоса, докато слушам Бетховеновата седма симфония…пиша без надежда и без самоличност, пиша отдавна; непознаваема и непозната, пиша отчаяно, забравена от този свят на мравки и хиени и безразлична към хората обикновени, обвързана единствено със хората от моето племе с неизбродни мисли, с космически рисунък в Арл, където Ван Гог беше и Гоген, двама самотници отдадени на бляна, острови от кобалт сред моретата невежество, египетски фараони на четката….Сега, приятели, аз виждам всичко в слепотата си човешка…моето стихотворение е моята светлинна ракета в космоса…” Аз съм приседнала на капрата на една небесна колесница и съзирам светещата новогодишна елха. Аз съм една поетеса, харесвана от друг поет – от ВЕЛИН ГЕОРГИЕВ. 19-12-2011 г. Есе, прочетено при представянето на стихосбирката ми “ДЕСЕТ ХИЛЯДИ МИГА”, издадена май 2011 г.

Нагоре