един мъж, една жена, много жени, много мъже, старци, старици,    просяци с вехта шапка за грошове и акордеонче, младежи и девойки които се натискат, група мургави пребъркват джобове в един тролей ухилени ,бърборещи, въздишащи, намръщени , всякакви като фигури върху шахматна дъска - чудя се как хората изобщо не полудяват. а вместо това се усмихват  на една ябълка, на едно чудо, на Христос и Коледа, на вярата в Бога.   чудя се как хората не могат да почувстват болката, как издържат да тичат с препълнени торби и с ръце увиснали до земята, да пазаруват храна и пиене, как после се натикват по 20 в един панелен апартамент – квачка с пилета – баща , майка, братя, сестри, чичовци, лели, стринки, братовчеди,  весело е, казват, говорят едновременно нищо съществено, смеят се, напиват се...     когато Коледата свърши всеки се прибира в собствения птичарник с известно съжаление и в очакване на Великден, отново от село в града, наблъскани по магистралите, в панелните птичарници по 20 души, ядене, пиене.   здравей живот!            

за тази чудесна песничка като четях редовете ти- abba one man, one woman http://www.youtube.com/watch?v=sw_fuu9jIOc&ob=av2e , поздравявам те с нея

Благодаря ти за песента! Честита Коледа! радост и светлина!

Страхотевичен размисъл, пишеш с безжалостен скалпел... по малко останалия ми хипоталамус.
Чу

Благодаря! Малко е иронико-сатирично това стихо, но така съм го усетила - колко малко ни трябва на българите да сме щастливи на Коледа...