майка ми ще дойде скоро след дванадесет години отпуск чувам как небето се разтваря и светкавицата мята копие докато плача и се смея слушам някакъв акордеон във джаза и червено-златно се разтапям.   майка ми ще дойде скоро ще посвири на пианото, ще се разпее с плътния сопран ще тананика Тоска ще прибира кока в сребърната шнола ще е млада милосърдна и красива.   майка ми ще дойде скоро с тихи стъпки ще се лута във мастилената нощ ще се учуди колко се е променил живота ще попита за баща ми още ли живее в пирамидата от книги ще е малка и невинна като моя дъщеря ще й купувам шоколад и вафли.   духнах бялото глухарче, мамо, семенцата му отнесе вятъра дай ръчица изтъняла между нас е само твоето отсъствие   докато във мрака паля изречение докато още ходя по въжето...  

Браво!
Чу

Повярвах ти... майка ти ще дойде скоро, а душата ти ще я чака както когато беше малка....

Благодаря ти, приятелю! Много ми е депресивно напоследък явно, та все към духа на мама ме тегли...

Благодаря! Майка ми трябва да дойде от....Отвъд. Ужасно е да порастваш все повече и все повече да ти липсва майката..Смешно е защото и аз съм майка, но синът ми е млад и сигурно не му липсвам както това ще стане когато остарее...Когато порастваме и остаряваме наистина се вдетиняваме, искам мама, все си повтаряме...вече нищо не ти остава освен да се свиеш в спомена за мама...да си в ембрионална поза отново - и при смърта както при раждането...