благодаря на съдбата че няма да умра без да съм видяла великите градове и че бях скиталец сред домове, чудеса,  история,  изкуство и хора   за оня майски следобед в Сентрал парк когато заспах на тревата като в златния сън на петата си година и за утрините без дъх в музеите на Ню Йорк и за нощите по реката Хътсън , по лунната пътека в град който никога не заспива   или за разходките в Парк сити при Робърт Редфорд,  в Сънданс, за нощта с чаша „маргарита” ,  фотоапарат и салса под Айфеловата кула на Лас Вегас   за онова смешно малко корабче в Мичиганското езеро, заплувало из каналите на Чикаго   или за онзи мил професор по история с непонятни гръдни мехове шотландска гайда засвирил    в Индианаполис - за  руските евреи, с които пяхме Йосиф Бродски в съпровод на китара когато се изпиха литри водка    и аз разбрах че навсякъде небето е небе, дървото дърво и човекът човек че новата болка лекува старата както и новата любов   но че слънцето може и да убива  - „белое солнце и низкие, низкие тучи” в Цветаевите домове в Москва и в Александров бях с Марина в лятото на Московските пожари   когато в отровния въздух ме приютяваха мъртви приятели – Гогол, Лермонтов и Булгаков и Третяковската и Пушкинския   съжалявам че бях изпълнена с радост туристка докато животът на просещите художници и артисти бе изнурителен и безхлебен под каменния конник на площада Дел Сол в Мадрид   изкушена от творението на човека и природата се влюбих в причудливите къщи и градини на Гауди в Барселона   докато хората боледуваха бездомни в мисиите за бежанци като онази сомалийка с бебето в раница на гърба й в Калиари на остров Сардиния   или като художника до базиликата Санта Кроче  във Флоренция от когото купих  „Понте Векио” за 5 евро а после отдадох дължимото на Днате, Микеланджело и Галилей   винаги бях разсеяна мечтателка и фантазьорка, фантазирах за Гоя и Веласкес, които ме очароваха   но пък делата на Ел Греко в прослава на Бога бяха най-велики аз плаках с Ван Гог и Гоген, смях се с Матис, Пикасо и Хуан Миро   и докато някои хора отиваха да спасяват гладуващите в Африка въздишах пред кървави залези и велики платна   пред мозайките в музея Бардо, каменните отломъци на Картаген и Дуга палмите, тюркоазното море и песента на имамите в Тунис   искам да измоля прошка за изкушението си да се завърна в октомврийското плаване на Неаполитанския залив под червено-синьо-жълтите къщи с накацали чаршафи в тесните улички   с дъх на паста домати чесън  и луда любов като в декор за голяма опера на Джузепе Верди   и на онези които ми посочваха пътя казвайки vedi Napoli e muori.                          

много ми хареса, браво на теб, Софи!

mnogu uvavo
pozdravi..

Честита публикация във в. "ДУМА"!
http://www.duma.bg/duma/node/27103
Чу

Благодаря, радвам се, че се харесват едни малко по-нетрадиционни поезии:)))

Благодаря ти много!

О, благодаря, Чу! Ето това се нарича - приятна изненада...Нека ги има повече за всеки пишещ. Аз започвам май да ставам "контингент" на в. ДУМА. Две рецензии за книгата ми излязоха през 2011 г.; един анонс за премиерата в "Старинния файтон", а сега и стиховете - аз дори не помня кога съм им изпращала стихове, но те имат стихосбирката ми.