не зная колко безтегловни часове музика съм поемала полужива-полумъртва когато ме напускаха мъжете които обичах не зная как тонове Шопен се лееха в лепкави привечери докато очаквах нещата да се оправят валсове и балади в горчивите нощи в очакване, в лудост и в горест не зная колко лудост ми е била дадена да се удавя в Паганини докато стъпките се отдалечаваха а телефонът – умъртвен аз – в очакване нещата да се върнат.   пияна от музика движех се в транс ослепяла, мъртва но поглъщаща музика с часове като удавник вкопчен в сламка докато мъжете си отиваха докато раздялата стреляше в упор мъртва лягах пияна от музика не зная колко безкрайност съм имала за да сложа Край.   мъжете са издържливи същества никога не страдат за жена и слушат много малко музика защото знаят че е сантиментално.   докато ние се побъркваме от мъка те се целуват пияни в бара с похотливи блондинки и ни забравят.   добре е че има музика стотици дискове с класика и стотици с джаз като ги хващаш с пръстите умъртвени понякога се търкулват в мрачната стая стари и нови записи с Лист и Шуман с Арета Франклин и Луиз Армстронг в два часа след полунощ единствената споделеност в живота ти единственото пиянство.   музика много музика докато няма звук от стъпки няма звук от телефон отвсякъде си обградена с високи бели стени и черна тишина и всичко което имаш е музиката.