Блогът на Sofiya - ПОЕЗИЯ, МУЗИКА И ЖИВОПИС. . . ЗА ДУШАТА

Категории

Новини
Забавление
Лайфстайл
Бизнес
Хоби
Технологии
Музика
Спорт
Видео
Изкуство
Лични дневници
Политика
Тя и той
Регионални
Туризъм
Други
Поезия
История
Рецепти

Нови блогове

lendstart
iamimemyself
andreikashtanovbg
stenlynet
ochilata
vivasingh852
kakdanapravqtova
christie
ateliezapodaruci
abitoserali

Най-четени

1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. mt46
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota

Годишна класация

Най-популярни

1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva

Годишна класация

Най-активни

1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69

Годишна класация

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

02.12.2012 16:52 - ЖИВОТ

Автор: sofiya Категория: Поезия

Прочетен: 3290 Коментари: 0 Гласове:

живот прахосан във глупава борба за хляба и в драпане за левчета и работа до скъсване на гьона във тракане, прецакване и гракане, катерене и алпинизъм по отвестна стена без въже и лъскане и миене на вехтории и на съмнителни икони – съдбата ми – провала. живот на гребена на екзалтираното време безхлебно погребано безследно в безпътните години когато врани грачат вместо ангели. живот безсилен на всяка стъпка срещам спънки, подлеци, през влагата на сълзите ги гледам – невъзможно е да се развърже или разсече възела на Гордий с една ръка прозрачнорозова и финна като раковина. живот единствен ден стопен, месец литнал, годината изтляла, коматът тлъст за простосмътните а лимузината за хитрите – яжте амброзия, мандрагора пийте гъст нектар небесен райски за богоизбраните в света ни тесен, (а те собствена мисъл нямат ни една) другите – в кухничка, без разкош бит бедняшки, студ и вехтошарник супата гореща, голият песимизъм и много много да не знаят и все по-често в болничен креват и за кого бие камбаната, питате? така си живеят хората. кой още в облаците витае? в рай от звуци, ритми, думи, рай във бяло, чувства и разруха? съдбата ми – провала – ни сън, ни будност, безсънни нощи с дрога (за стихове говоря, не за марихуана).