Първият софийски сняг наистина е много много чист – гледаш го и душата ти плаче за бяло, за чисто! Красотата може би не може да спаси света, но поне може да ти даде успокоение и вътрешна сила. Да те вдъхнови да бъдеш по-добър, по- чист. От терасата ми има фантастична панорама – Витоша е на няколко метра, ако протегна ръка сякаш я докосвам, потънала в снежна приказка, с надвиснало заплашително гранитно тежко небе, борове като стъклени статуетки, къщите в Бояна надянали снежни шапки и комините им пушат, светло, светло, светло е. И си припомняш Хемингуей : “....искам да живея на светло и чисто...”

И сега, след като преживяхме и надживяхме страховете си от последните геофизични събития; от последните (но незавършили, уви!) финансови трусове и последствията от тях; от последните емоционални дискомфорти – обективни и субективни ...ех, нека поне за ден да си подарим една красива гледка. Докато не са дошли калните обувки да я замърсят...