-Ти психарка ли си?

- Че кой тук не е психнал през последните години! Ами ти?

- Нормално подозрителен българин с различни мании и фобии. Бях цигулар в Милано в оркестъра на “RAI”, сега съм безработен.

- Боже, ти си ангел!

- Защо пък ангел? – Емигрант съм от години, но не съм забелязал да ми поникват крила и да приличам на Архангел Михаил.

 - Обичам музиката, а цигулката - обожавам! Свирих на пиано  “Ноктюрно”  от Шопен в Зала България още когато бях в гимназията. Казваха ми, че съм обещаващ талант, но не станах пианистка...

- А каква, даскалка ли?

- Лекарка. В момента уча за специалност, малко късничко завърших. Ще се занимавам с психоанализа. Знаеш как е – наркомани, самоубийци, алкохолици, пребити жени, импотентни мъже или просто самотници...в България – бол.

- На колко си?

- Двадесет и девет, а ти?

- На петдесет и пет. Я си признай в колко сайтове сърфираш, маце?! Да не си някоя брънтия?

- Без обиди, че ще цъкна лаптопа, дърт пръч такъв! Сърфирам рядко, само  ако не съм уморена, знаеш ли какво зубрене е медицината.  Правя  го под носа на гаджето си докато гледа мачове. Скука!!! Ами ти? Готин или дебел? Нисък или плешив? Ергенин или женен? Защото аз какво да кажа -  хем хубава, хем умна.

- Ухаааааа, ако беше такава защо ще си в този сайт!  Защото умна може би, но сигурно си дебелана с  очила. Изпрати ми снимка да те видя, “русокоске”. “И закръглените жени с формата на бъчва намират своя Диоген.”

- Страх ме е, че ще се влюбиш тутакси и ще ти се наложи да емигрираш този път от Италия в България. Не казваш свободен ли си или...

- Ами ако наистина дойда? Усещам те, чувствам възбудата в мрежата, направо си падам ...Сериозно, имам жена, но сме “разделени вкъщи”, тук така се казва когато двойката не прави секс.

- И защо така?

- Жена ми не ме иска, ранен климактериум, нали разбираш.

- Самотен ли си?

- О, не! По цял ден сърфирам, влизам в чатове, форуми...

- А защо вече не свириш на цигулка, не работиш имам предвид?

- На 55 кой да те вземе на работа. Преди десет години се отказах, цигулката е голяма досада. Останах си вкъщи да отглеждам ученичка, а жена ми работеше за двама. Тогава бяха доста по-леки времената и тук...Но сега, сега живеем скромно. С две думи – аз съм мъж, издържан от жена си и никак не ми е зле.

- Разделени вкъщи, значи, как ли пък не! – а дали ти не си от тези “Много мъже свършват бързо, а твърде много пък не могат да почнат.” И понеже скучаеш правиш виртуален секс с непознати мадами, а?

- Очите ми зелени, главата ми – глупава... това си ти!

- Оооооооо, чувствам как ще ми станеш пациент.

................................................................................................................

Всъщност излъгах го, че съм медичка, писателка съм. Влизам в сайтове за запознанство за да си търся прототипи. Хората са ми невероятен материал. Не е нужно много да мисля – вземам съдбите, думите и лицата им  наготово и ги пъхам в моите романи. Може да се каже, че съм плагиат на чужди съдби. Но за това никой не е измислил наказателни санкции. Хората в нета са до болка откровенни. Е, понякога се налага да започна лека любовна връзка за да опозная мъжа по-отблизо.

С цигуларя беше така. Не съм била влюбена, само бях увлечена от неговата съдба на емигрант, искаше ми се да разбера какво мислят емигрантите по принцип. О, цяла година го опознавах – той долиташе през два месеца за по една седмица. А жена му плащаше самолетните билети и всичко останало. Той си мечтаеше за любовен роман и аз му го дадох. Какво пък, поосвежи се след толкова години суша. Той пък ми даде своята история и една фантастична лятна ваканция на българското Черноморие. Сексът с него не беше кой знае какво. Но затова пък такъв шегаджия не съм имала наскоро. По цял ден ми разказваше стари вицове от 70-те години на миналия век, от времето на соцреализма когато е живял в България, неща, които никога не съм подозирала. И само това помнеше, горкият.

Каква изкривена представа за страната имат нашите застаряващи емигранти. Техният реваншизъм и скептицизъм е направо убийствен. А и друга обща черта открих в емиграцията ни: всички говорят за пари. Само през парите измерват живота. И са ужасно, ужасно стиснати и пресметливи.

Цигуларят мразеше България, уж му е мъчно, че било изостанало нашето население, че било просташко, че улиците тъмни, че дупките под път и над път, че кучетата, боклука, че климатът в София отвратителен, че храната в ресторантите – отврат, че сервитьорките чепати и т.н. и т.н. простотии. С две думи: Нищо не го привличало вече в БГ-то. Как да се върне и да зареже най-хубавата държава. Много ме харесвал, но направо не си представял, че ще се разочарова така, че ще се чувства така подтиснат тук.

Ами я да го видя аз той пък как живее в Италия! Свива се като мишка в трици, мизерства, на пицария дори не смее да отиде. Ах, тази грандомания ме извади от кожата тогава. На десетия ден във Варна го скастрих, просто станах от масата в ресторанта и го оставих със зинала уста.

И романът приключи.