Аз съм много зает човек. Шефът. Ръководя международен екип от IT-специалисти – англичани, холандци, французи, а напоследък имам и такива от Тунис, общо 70 души. Фирмата ми е специализирана в ИТ консултинг, внедряване на комплексни ИТ системи, одит и контрол на разработки от други софтуерни компании, а сме и изключителен дистрибутор за България на софтуер за Защитена Комуникация и Транспорт на електронни документи през Интернет. Работя по 18 часа на ден, а също в събота и неделя наваксвам. Какво да правя като придърпах бизнеса от чужбина, шовинист съм и не мога да живея повече от пет година извън страната. Всъщност прекарах години със семейството си в Холандия и Франция, а преди работих във Филаделфия две години, но непрекъснато летях ту до Лос Анджелис, ту до Торонто –  по бизнес дела.

Какво да кажа – аз съм успял човек. Всеки в България може да успее  на 45 години ако работи като мен. Аз съм работохолик. Никак не беше лесно. В началото капиталът ми беше съвсем скромен, но, нали разбираш, влязох за малко в политиката, наричаха ни юпи-та. Подадоха ми едно рамо колегите. Заеха ми един начален капитал с условие, че ще се възвърне след пет години, заедно с лихвите. Работих и зад граница, понатрупах долари, евро, връзки създадох. Мои студенти привлякох в бизнеса, все завършили в САЩ, но които милеят за родината. А тук съм им създал прекрасни условия – годишната им заплата е от 15 000 до 50 000 евро според ценза, имат и почасови  консултантски хонорари по 60 евро когато работим проекти със страните от ЕС.

Работа, работа и пак работа – казвам им – сега не е време за мадами, за женитби, за деца и се мъча да ги обучавам. Голямата част са между 25 и 30-годишни. Има време и за женитби и за любов.

Аз самият се ожених на 35, направих три дъщери, мечтаех за истинско семейство – класика. Но нямах късмет, все работех. При една командировка се връщам по-рано и какво заварвам – жена ми оставила бебето на майка си и избягала с учителя си от гимназията, пристанала му. Мисля си: защо не ми е казала, че още й е тръпка, щях да я разбера, да  го обсъдим като цивилизовани хора, да й дам свободата. Както и да е – не й дадох развод, разделени сме от години, но никога няма да я пусна да иде при другия, ей така, за наказание.

После срещнах една жена с фантастични сини очи. Бях като вкаменен – не мога да откъсна очи от нея. Любов от пръв поглед изглежда. Има нещо животинско в нашата връзка, просто не мога да издържам без нея, като я видя ми иде да й отхапя зърната, да забия зъби в пухкавите й бедра, ами мирише ми на жена и ме подлудява. Живяхме непрекъснато под един покрив последните години, детето й съм отгледал, издържал съм я и продължавам да я подпомагам финансово, нали е жена. Зная, че е лекомислена и само да ме няма в града, ще ми кръшне с първия срешнат, все пак е 15 години по-млада. А е суетна и наивна като дете, само един комплимент е достатъчен за да си легне с първия срешнат моряк. Бургас е голям център, а мъжете прииждат отвсякъде. Не знам дали вече ми е тръпка, май се превърна в само в скучен секс, само секс и нищо друго. Защото аз съм интелектуалец. Дори съм написал един исторически роман, непубликуван още, но приятели казват, че бил нещо изключително. Пиша го отдавна и, ще ти споделя, струва ми се, че когато пиша това не съм аз, а съм друг човек. Страхувам се, че страдам от раздвоение на личността. Знам, че съм много, ама супер културен и способен мъж. Не мога да разбера какво не умея.

Не ви харесвам аз вас, интелектуалките – ставате само за секс. С интелектуалка семейство – никога! И изобщо тези така наречените “хора на изкуството” са така префърцунени, ах, не мога да им търпя грандоманията. Че какво, нима един самолет не е по-голям шедьовър на изкуството от една склуптора или една картина. Какво ще ми се фукате със стихове, с романи, та един архитект е сто-пъти по-голям творец от вас. Нима можеш да сравниш Бруклинския мост , Айфеловата кула, Статуята на свободата и т.н. с една картина на Рембранд или със сонетите на Шекспир?! Колко по-трудно е да построиш мост или самолет отколкото да напишеш поема, помисли! И какво като си поетеса!- на морето дупка. Знам ви аз вас, интелектуалците на България, въобразявате си, че само вие сте велики, а ние простите инженери сме нищожества.

Да, ама аз си построих палат в Бургас, хасиенда на 300 квадратни метра направо над морето, цялото село съм купил, прокарал съм канализация и електричество там. И това е защото много съм работил и продължавам да работя по 18 часа в денонощието.

Много зает човек съм аз и, разбираш ли, имам други приоритети пред личния живот. За него – никаво време.Как да ти отделя време след като графикът ми е пълен за два месеца напред. Значи, можем да се срещнем през януари следващата година. Защото аз трябва да работя, да работя усилено още десет години за да натрупам капитал. Мечтая да си купя собствен самолет. Така ще мога да съм по-мобилен, да летя със собствен пилот до различни точки на планетата заради бизнеса. Искам да съм независим. Искам все така да успявам. Искам да съм мъж.

(А панталонът му празен, увиснал. Основният диалектически закон гласи – Количествените натрупвания преминават в качествени изменения.)

Без коментар.