Много несправедливо е всичко. Животът е толкова несправедлив към едни и толкова щедър към други.

Ето например моите приятелки.

Едната шест години се влачеше с женен мъж от два до четири делнични срещи в дневен хотел, само секс до дупка, а после – раздяла и всеки си отива в къщи – той при законната си; тя – при дъщерите си и пияницата, мъжът й. Но бе убедена, че го обича, че той я обича, всеки ден се чуват по мобилните телефони. На празници все беше сама, дори на Нова година празнува пред телевизора, отваря шампанското, налива в две чаши , чука ги една о друга и пие само глътка, тя по принцип не пие. Мъжът си напусна, избягаха с децата от пияницата в жилището на майка й.

„Ех, казва ми тя, ти душа си идеалистка, а аз – реалистка. Трябва да го търпиш твоето гадже дето може да е с вълчия характер, да те смазва психически с пиперати шеги  и разрушителна критика, да не ти дава коричка хляб когато си гладна, да си мечтае наглас за девойче наполовина на възрастта ти, да ти говори непрекъснато за мъртвата си съпруга и да чувстваш, че в леглото си лягате тримата...може! Но нали цели пет години си с него, нищо, че ти си Майка Тереза, пълниш му хладилника, не искаш да ти прави подаръци, не го мамиш, нищо. Нали в почивните дни сте заедно, гледате филми, четете книги заедно на глас, спорите, целувате се, по три пъти на ден правите празничен страстен секс, казваш, че е много много нежен, нали...”

Говори ми тя, вразумява ме да не капризнича излишно, да не го напускам защото е моногамен, а и красавец един на художник прилича с леко наболата си брада, висок и стегнат е, от двадесет години всяка сутрин бяга за здраве, умен е нали работи в Българската академия на науките.

Да но не. След още една година ролите ни разменени. Моята приятелка с гаджето си живее под един покрив, аз –  натирила суровото си гадже - сама. Неговата ги надушила  с моята приятелка и понеже не й издържали нервите само за един ден му изхвърлила багажа пред входа, следващата седмица уредила развода точно за 48 часа. Сега приятелката ми в нов апартамент в Лозенец се пресели с любимия, вече не се обажда почти, а за срещи с мен да не говорим, просто тя трябва винаги да му е под ръка, да му готви, да му дава хапчетата, да се грижи, така де, да го обича. Търпение, учи ме тя, само търпение с мъжете трябва. Та те са като животинки, дресират се, привързват се и после няма отърване.

Чудя се защо никак ама никак не се радвам на нейното щастие. Нещо сбъркано има в мен изглежда, някаква буца ми заседна откакто тя е с него, а аз – сама.

         Друга една приятелка се разведе преди половин година. Две години вече бягаше от мъжа си, не го понася физически, но главното – не й дава пари за харчене. Преди имаха частна фирма и той й давал по 1 000 евро да си ги харчи за лични нужди. А напоследък като фалираха, нищо не й давал. Само за децата се грижел, апартаментът издържал, готвел само, а тя – чисти. На работа за 300 лева ходи, но нередовно, то каквито парите толкоз и работата й – казва. Започна да търси усилено мъж с пари. Мъж, който да се грижи за нея – така е, казва, нима нашите майки не са разчитали на мъжете си да ги издържат.

„А ти, приятелко, ми казва, няма да го издържиш този твой приятел. Той не те обича, не се заблуждавай, само те използва – и материално, и физически. Само в уикендите сте заедно, но заведе ли те на своя издръжка в чужбина, купи ли ти златен пръстен и други дрънкулки, дава  ли ти парички понякога да си ги харчиш – не. Само спи със теб и те смята за евтина жена, няма да се ожени за теб, а е толкова стиснат, че изобщо не ти трябва да му слугуваш само.”

         Само след година ролите ни разменени. Аз – сама, както преди пет години, а тя  със скоростта на светлината се разведе и си намери гадже с пари. Живее с него в крайградската му „ферма”, има си икономка да им готви и чисти, да им глади дрехите, а те само – лайф. И бил толкова добър, с всичките си приятели я запознавал, нощем правят бурен секс, води я по купони, напиват се, смеят се, заведе я два месеца на морето в луксозен хотел за Коледа в Париж смятат да отскочат. Влюбена ли си? – питам я. А тя – ами не става по поръчка това с влюбването, но той е много много добър и много се грижи за мен, по-важното е той да е влюбен. А не както ти правиш, приятелко – влюбваш се само в неподходящи мъже, все искаш ти да си влюбената, ти да я имаш тръпката. Без да знаеш какво получаваш насреща, много си разточителна в чувствата и затова страдаш, нещо напоследък тъга те гони и повяхваш...

         Не знам защо и на нейното щастие не се радвам. Не й завиждам, повярвайте. Някак този мъж ми се струва прост, няма теми на разговор и скучен, скучен, нооооо – с мъни.

         Трета една приятелка, никога не се е женила и твърди, че й е най-добре сама. Наскоро съвсем ме сяде: „Ти, казва, изобщо не търсиш мъж, а само искаш да пишеш романи за мъже, да фантазираш, да обичаш неизвестното, идеала. От една година уж търсиш приятел, а всички ги разпъждаш. Или спри да се запознаваш , или вземи се установи, че в момента на неврастения прилича твоето. И защо не го хареса този последния, доцента? Нали разбрахме от братовчедка ми, че е неин колега и е добър човек. Скучен бил, сухар и материалист!  И как го опозна от една среща? Не ти трепвало под лъжичката, не искаш дори да те целуне, Глупости! Ти да не искаш всеки ден да ти се обажда и да те ухажва. Та на неговата възраст той изобщо няма да се влюби в теб. И не е чак толкова беден, има си заплата. Какво търсиш, знаеш ли? Когато намериш някого с когото заживееш, тогава ми се обади да ми споделяш ако имате проблеми. А сега не ме занимавай, не ме занимавай, че ми писна с твоите любови....”

         Не знам защо и на нейната самота не завиждам, а и на разсъжденията й.  Направо я съжалявам. Ами защо ми е мъж ако не е влюбен? Защо ми е ако аз не изтръпвам? Защо ми е мъж без лице? Безличен, скучен Фалос...

Предпочитам Фауст. Или не, по-добре – Мефистофел...Да, той сигурно би ме възбуждал.

Не съм монахинята от Монца:)))) Преживявам, преживявам, била съм един път в кома и знам, че Нищо няма Там, уви....

това е мечтата на момичетата - един Мефистофел, а те все едни такива добри ни се падат; ах, само да ми падне този Мефистофел

По принцип не разбирам от много сложни отношения ,въпреки ,че съм ги имал ,а пък от жени съвсем бъкел.Правя си някакви изводи на основата на логика:-)),и общоприети природни закони уви сбъдваемостта е нищожна.Както и да е,от личен опит знам ,че там където сърцето не трепва е бесмислено да градиш каквото и да било.
Аз ако бях жена щтях да си търся мъж първо умен и с перспектива.Второ да е грижовен толерантен и все пак взискателен и суров когато се наложи.Трето да е човек на честта и принципите и в същото време да е амбициозен.
Четвърто да ме уважава и обича не изпепеляващо но константно.Пето да е здрав и да не е богат или ако е богат да го е постигнал с чест, труд и знание.
Смешно нали!Ще остана сам - така си мислиш?Не, има такива хора просто трябва да знаеш какво търсиш ,да имаш търпение да го дочакаш и най-важното като ти кацне да не го изпуснеш.

За сърцето ...наистина ако има магия или химия между двама то е от самото начало, разбира го именно сърцето, а не разума. Трудно е обаче да постигнеш "съвършенството" между привличането на духа и тялото, особено на средна възраст - изборът е по-малък. Ако си изградил "Византийска кула" от знания и култура става още по-трудно. Защото двама души се събират не само за да се хранят и да си лягат заедно, а за да общуват. Освен привличането е нужно да могат и да разговарят, нали?! А когато веднъж си бил под венчило и си разбрал колко е убийствено да съжителстваш с неподходящ, става невъзможен изборът ти... или почти:)))

Твърдо е "почти"!Разбрал съм и то много концентрирано и всобхватно уверявам те.Да може би за всяко нещо си има подходящо време, но за нищо неможе да се каже ,че това е невъзможно и непостижимо.Впрочем човек колкото повече знае тлкова е по-скептичен за света около себе си.И все пак вярата в целта и обоснованата увереност ,че ще я достигнеш ,трябва винаги да я има иначе човек се чувства слаб, уязвим и незначителен.

Голямо търсене пада. Добре, че излезна интернет.