Вървяха хора със чела благоразумни

и удряха на кухо голите им думи.

Един от тях извика: аз благославям риска

и свойта лудост тиха!

От него се отвърнаха. И шепнеха

злорадо по кюшетата...

Вървяха хора със войнишка стъпка

и удряха пети в асфалта прашен.

Един от тях извика: аз ненавиждам ритъма,

не искам в ничии ръце да бъда прашка!

От него се отвърнаха. И стъпкаха

чепатата му сянка...

Вървяха хора със лица като банкноти.

Един от тях извика: сега заменям злато

за обичта на просяк!

От него се отвърнаха. И плюха

във лицето му...

Остана камъкът хилядолетен

със надпис поизтрит и в бурени:

О, нищета човешка...