.....Казах му, че е само секс, но не беше, не беше...Казах му го за да го успокоя, да успокоя себе си, да избягам от своето минало. Защото много се страхувах да не се привързвам. А и той се страхуваше като всеки самотник на средна възраст, затова ме предупреди, благодарна съм му...

Историята беше много по-дълга, почти като притчите за сътворението.”...И роди Рахел трима синове и пет дъщери, които по-късто родиха още пет женски чеда...” - или нещо подобно.

Стана преди низ от мъчителни години, през които си изработих свои защитни механизми, таралежови бодли, които да ме предпазват. Имах нещастието да се влюбя в “буца лед”. Това бе мъжът, който разби моята Вавилонска кула, бракът ми и крехките  младежки чувства, които тогава избухваха като Везувий. Защото раната беше жива през целия ми последващ живот, увиваше се като бръшлян и задушаваше всяка искреност с мъжете ми. Не можех да изживявам пълнотата, не можех да докосна Върха , да бъда истинска дори в най-интимните моменти.

Ще попитате кой беше причинителят?

Имаше енциклопедичен ум, добра памет, егоцентризъм, мрачни мисли и безспорен талант на съчинител, липса на всякакво прагматично виждане за оцеляването, липса на всякакво рацио в живота. Беше  вълк-единак. Обичаше ролята на прелъстителя и се обличаше в нея и в ежедневието си, и в творчеството си. Интимните отношения между мъжа и жената той виждаше единствено като плод на силното еротично привличане, а не в желанието  за духовно общуване, защото бе убеден, че хората са напълно отчуждени един към друг. Най-големите корифеи в любовта – французите – наричат оргазъмът – малката смърт. Затова той винаги се учудваше защо човек приживе така силно се стреми към... смъртта. И все пак бе убеден, че между мъжа и жената не може да съществува нищо друго освен единствено силното естетическо удоволствие.

Внезапно разбра, че не е способен да преживее истинска дълбока страст. А само въображаема, идеализирана. С годините осъзнаваше, че опитът го направлява и не може да изпита онази пълноценна любов към реална жена. Когато го срещнах той нямаше високо мнение за крехката половина на света – жените предпочитат да бъдат с мъже-разрушители, а не с мъже съзидатели. Защото според него повечето жени  смятали интелектуалният труд за привилегия на безделници, неспособни на нищо по-сериозно. За такива мъже жените си мислят - мързи ги да направят нещо смислено, от което да постигнат материално благополучие... а се занимават само и единствено със собствените си емоционални пластове, нещо ненужно за цялото човечество. Дългокраките красавици пък обикновено го гледаха с невероятно кухи очи  , в които се прочиташе само пустота и сексуален глад. Всичко опираше до плътта. И той бе убеден в разрушителната роля на Жената в живота, в нейната прекомерна материалистичност и прагматичност.

Бе осъзнал, че жените му носят само беди и  точно тогава се появих аз.  И изкушението не закъсня. Показа ми обиграния Дон Хуан, а аз си въобразих, че ме обича. Рутината в любовта – вземах за неудържима емоционална сплав. Наистина той беше Голямата ми любов. Този Мачо, недоразвит емоционално. Направи го с лекота, но беше “честен мошенник” защото след като бях достатъчно затънала, полуудавена от чувствата си, той ме предупреди – “не си разваляй семейството!”

...............................................................................................

Казах му, че е само секс  вчера, а и днес му го показах недвусмислено. Държах се като разгонена котка от по-едрите  хищни видове с прозрачно-зелени очи. Задоволявах цялата му насъбрана мъжка буря, но самата аз оставах вътрешно спокойна, уравновесена. За да контролирам положението. За да бъде всичко както преди – само секс без обвързване. Както и двамата го искахме.

Едва сега когато е далеч и може би няма да се видим повече, седя и си мисля, че той е много, много нежен и уязвим, някак крехко е всичко у него и духовно. Неясно е...