Рисунка Пламен Капитански

Много много топлина нося през тази седмица. Живея за Мига. А той е докоснал устните на небесата. Намирам се обгърната от един Пашкул. Такава пълнота, такава нежност ми дават, че се движа като в безвъздушно пространство и плувам плувам плувам....като космонавт. Всичко - предмети , хора, слънце, вятър, дъждец...всичко е нереално като в ефирна картина без начало и край. Не съм съвсем сигурна дали това не е сън. Когато в основата е силна духовна връзка, чувството е неизразимо с думи. Страхотно е ..."изтощаващата продължителност на насладата"...както пише Борис Пастернак. И пиша пиша пиша...
Стиховете ми още не са готови, но ми се иска да ви запозная с едно писмо на Пастернак към Марина Цветаева, писано в далечната 1924 година. Ето как великите "сродни души" се обясняват в любов.

ДО МАРИНА ЦВЕТАЕВА

14. VІ. 1924

Марина, скъпи мой приятелю, изумително, свръхестествено родно мое предопределение, утринна моя димяща душа, Марина...Защо ги мразя (писмата). Ах, Марина, те са невнимателни към най-главното. Те не предават онова, което изтощава, изтощаващата продължителност на насладата.А това  е най-поразителното.
През всекидневието преминава ток като през вода. И всичко се поляризира...И когато те стяга сърцето - о, това стегнато сърце, Марина!...И колко е наша - тази стегнатост, а тя е съвсем стилистична!
Това е електричеството като основен стил на Вселената, стил на творението, който преминава за миг пред човешката душа, готов да я приеме в своя вълна...да я асимилира, оприличи!

И ето тя, заредена по рождение и почти винаги неутрализираща се в юношеството и само в редките случаи на голяма дарба (талант) запазваща се и в зрелите години, но действуваща все пак с прекъсвания и често по инерция, пресичана от риторичната пукотевица на самостоятелните махови движения (неизтощаващи мисли, пориви, "любещи" писма, вторични пози) - ето, тя пак се заражда, опреснява се и отново светът се превръща в поляризирана течност, в единия край с подхранващ приток...от времена и места, изгряващи и залязващи слънца, спомени и предположения, а в другия - безкрайно малката - като отпечатък от палец в сърцето, когато те пробожда, - болезнена прелест на искрицата, изчезнала във водата...

....Какви удивителни стихове пишете! Как ме боли, че сега сте по-голяма от мен! Изобщо, вие сте възмутително голям поет! Когато говорех за болезнено малката, неуловимо електризираща прелест, за искрата, за любовта - говорех за това . Знам го със сигурност!

Но с една дума не мога да го кажа, а да го казвам с много е отвратително (...)

О, писмо, писмо, довършвай каквото имаш! Сега ще бъдеш изпратено. Но ето още няколко думи от мен:
Да ви обичам така, както трябва, няма да ми бъде позволено и преди всичко, разбира се, от вас. О, как ви обичам, Марина! Така свободно, така вродено, така обогатяващо ясно. Така е удобно това за душата, няма нищо по-лесно!...
Виждате ли колко много задрасквам? Това е защото се опитвам да пиша истински. О, как ме привлича истинското!

Как копнея за живот с вас! И преди всичко за онзи негов дял, който се нарича работа, растеж, вдъхновение, познание. Време е, крайно време е да го започна. Дявол знае откога не съм писал и сигурно вече съм се отучил да пиша стихове.

Между другото - декламирах ваши стихове тук. "Цветаева, Цветаева" - крещеше аудиторията и настояваше за още...

...А после ще настъпи лятото на нашата среща. Аз го обичам затова, че ще бъде среща със знаеща сила, тоест онова, което ми е най-близко и което съм срещал само в музиката, а в живота никога... И ето, писмото пак нищо не казва. А може би дори преразказва вашите стихове със свои думи - Колко са превъзходни! (...)

                     Ваш Б. Пастернак

(Бел.ред. Когато е написано писмото Марина Цветаева е омъжена с две деца и емирантка в Париж. Борис Пастернак също е женен с деца. )

Препрочитах днес тези писма и да, наистина огомна е силата на поезията като стимулант за мъжа, ако е творец и разбира от добра поезия, той първо се влюбва в нея (в душата ти), а после пренася това чувство и към жената.

Нямах много време за четене, пропуснала съм толкова съдържателни твои постинги - но ще наваксам, дори и без да оставям коментари, ще прочета! Защото имам какво да науча от теб. Благодаря ти!
Коментарът ти в червено в края на постинга...обнадеждаващ е...

Благодаря ти!