http://www.spisanieplamak.com/012012.pdf


ТОВА Е ЦИКЪЛ МОИ НОВИ СТИХОВЕ В БР.1-2012 Г. НА СП. “ПЛАМЪК” За съжаление, още не е качен в нета в електронния му вариант!   ГОСТЕНКАТА
майка ми ще дойде скоро след дванадесет години отпуск чувам как небето се разтваря и светкавицата мята копие докато плача и се смея слушам някакъв акордеон във джаза и червено-златно се разтапям.   майка ми ще дойде скоро ще посвири на пианото, ще се разпее с плътния сопран ще тананика Тоска ще прибира кока в сребърната шнола ще е млада милосърдна и красива.   майка ми ще дойде скоро с тихи стъпки ще се лута във мастилената нощ ще се учуди колко се е променил живота ще попита за баща ми още ли живее в пирамидата от книги ще е малка и невинна като моя дъщеря ще й купувам шоколад и вафли.   духнах бялото глухарче, мамо, семенцата му отнесе вятъра дай ръчица изтъняла между нас е само твоето отсъствие   докато във мрака паля изречение докато още ходя по въжето...       ИКОНОМИЧЕСКИ ЗАКОНИ   съдбата е стара курва – благосклонна към богопомазаните и към хората с късмет.   не знам дали по силата на икономическите закони на мен ми захлопва вратата под носа дърпа ми шалтера точно когато започна да вали и оловните капки тропат по капандурите и в мозъка ми.   киска се като Горгона в полунощ: “баща ти има рак, ще страда, ще го носиш на гръб при майка ти в гроба!”  втриса ме от ужас, а моят любовник взе че потъна в картините си и в новите си любови, и аз съм останала без грош, а ми висят сметки за оправяне, за лекарства, за насъщния.   съдбата ме гледа под вежди – мъча се да напиша безсмъртно стихотворение, страхувам се, ние всички сме уплашени но когато си сама и животът ти е черен като утайка от кафе, и нямаш левчета внезапно ставаш смела и звъниш  на недостъпния принц: “имам намерение да те целуна, му казваш, уплашена съм, направо съм луднала, имам нужда от теб, от човешка топлина и всичко останало!”   изхвърлиха ме от телефонната линия. продължава да вали. съдбата ми се хили с беззъба начервена уста, паднах в банята и повърнах, чувствам се много тъжна, постепенно осъзнавам комизма на живота, гаврата, трагедията.   тази нощ бих дала всичко за една мъжка ръка в тъмното.       ПРОСЯЦИТЕ НА МАДРИД   вчера, днес, утре с постоянството на обречени в сянката на планетата в приютите за бедни в мисиите за бежанци  към католическата църква по булевардите del Arenal , Alcala, Montera по площадите del Sol, Mayor около Palacio Real, музея Prado – навсякъде в Мадрид неспокойствието обикаля в очите на избрани мъже и жени.   артистите-просяци играят за 3 евро на ден, ако птичето им кацне припечелват и по 20.   един грамаден български Чарли Чаплин ляга да поспи на пейката след като часове е репетирал клатушкаща походка за фотографии с туристи за да купи хляб на семейството;   Eдгар Моффат от Великобритания прибира във калъфа на китарата си 20 евро след като 5 часа свири Albeniz “La guitarra Espanola”;   а китайското момиче е професионална оперна певица изпълнява ария на Мадам Бътерфлай но влиза в конкуренция с руската оперна прима която пее Aве Мария;   няма и километър още просяци-артисти: хора, натикани в бебешки колички, обезглавени мъже, роботи, палячовци, улични художници, малолетни и застаряващи проститутки-танцьорки.   това е остатъчният ефект от кризата: изкуството като просия – тъмният сегмент на планетата.   но може би е още по-трагично в приютите където хората полудяват бавно или се опитват да пият мадридско слънце вместо мляко.       СПОМЕН В ПРЪСТИТЕ   господи, колко хубаво стана че с теб си останахме непознати че ръцете ни сега лежат самотни под завивките   колко добре се получи че си останахме чужди – венец неразплетен тайнствен шифър неразкрит артефакт   че паметта ни е в пръстите: спомени, погледи, срещи – всичко записват   колко вълнуващо беше че си останахме далечни без да бродираме бод по бод любовта си преди двадесет дълги години докато бесният пролетен вятър от дърво на дърво се мяташе   как добре бе измислено всичко че когато отново се срещнахме срамежливо кръстосахме погледи както късаме страница от книга прекалено лична   колко добре стана и чисто че със теб се разминахме между живота и писането че ти ще прегръщаш друга че аз ще обичам друг   колко добре днес е да пиша за теб   за този мъж вътре в теб (когото едва ли познаваш докато не го опишеш)   колко добре би било да се разминем ако не бях сигурна че този мъж е човекът за тази жена вътре в мен.                

Всички ми харесаха, но най-много ме развълнува "Спомен в пръстите". Сякаш за мен е писано...

Страхотни са, Илеанче ;)
Поздравявам те за новите вдъхновения!

Радвам се, че съм докоснала и друго сърце - нали затова пишем всъщност - не за да правим изповеди, а да съпреживяват всички нашите чувства и мисли. Е, значи съм успяла. Друг ми каза, че плакал като прочел за майкат, спомнил си за своята мъртва майка...Привет и от мен!

Благодаря ти! Те са писани доста по-преди, напр. около края на 2011 г., но нали се чака дълго в списанията - това сп. ПЛАМЪК вече е алманах и излиза на 3 месеца и затова сега излезе 1-ва книжка. Нямаше го още качено в нета и се ядосвах....