Историческите факти показват, че повечето от големите ни поети нямат пряко потомство днес: Добри Чинтулов, Иван Вазов, Христо Ботев, Пею Яворов, Димчо Дебелянов, Никола Вапцаров...      
Големите... не са оставили следи в кръвта – те са дошли за кратко Тук а после са си тръгнали обидени, не са оставили потомство от деца и внуци и правнуци, а само песни, стихове и митове, приели да умрат във сянка, историята затова мълчи, мълчим и ние или говорим неща по-маловажни от еднодневка или захвърлен на паважа фас.   живеем слепешком и евтино и със сърце за тенджерата закачено, алъш-вериш навсякъде, дори и в църквата, живеем в празна стая със прозорци празни, с ръждясали пирони, прашни документи в които е описано подробно братоубийството на Каина.   живеем в тяло напуснато от своята душа, без да помним смъртните и това, което те обичаха безсмъртно.   Къде си вярна ти любов народна?  

Вазовото е показателно:
"Те жив са отклик на духа народни,
а той не мре, и дор сърца туптят
от скръб и радост в наший край свободни,
и мойте песни все ще се четат."

и като негови наследници ,пак ни бие шамари и дърпа уши...:(

Аз в това стихотворение имам предвид не за наследници като народ, а за действителни кръвни наследници, деца, внуци, пра-пра внуци. Защото аз съм пра-пра племенница обаче на Добри Чинтулов, по линия на най-близкия му брат, с когото живеят в една къща в Сливен. Но синът на Добри Чинтулов умира млад, на 22 г. Същото е и сдр. поети, някои изобщо нямат деца.
Замислих се за това когато в събота в студиото снимахме в "Малки истории" само бяхме роднини, но по братова линия на всички - на Чинтулов, на Вазов, на Вапцаров, бяха снимали и два кратки филма пак на пра-пра-племенници на Стефан Караджа , на Райня Княгиня...и т.н. Защо никой от големите няма наследство??? Мисля си, че това е Божия пръст - на гения дава изпитания, страдания и голям дух.....а на нас простосмъртните - наследство. Така е и в световните образци - Гьоте, Шилер,Томас Ман, Айнщайн, Бетовен, Моцарт, Рембранд - и двете му деца умират, Шопен,Микеланджело,Леонардо Да винчи, Ван Гог, Пушкин,Лермонтов, така е и при Марина Цветаева - и трите й деца умират; така е при Емили Дикинсън, при Уолт Уитман...., един от синовете полудямва и умира и на Хемингуей - много са, не мога да сиэ спомняколко още - това е нова тема са анализ и за ново прозрение в стих - тъжно прозрение. Или е Божи промисъл, да усеща гения, че неговата мисия есамо да създава, да е креативен и да не се разсейва с битието, семейстното и децата. Или пък изнамалният промисъл е да има нещастна съдба - защото съм убедена, че нещастието , за жалост, е необходимо за да си творец. И моята съдба ме тласка към отчаяние, а Чарлс Буковски смята, че първото условие да си писател е да си отчаян...и е много прав. Радостта, щастливата уравновесена съдба превръща човека в улегнало същоство, което престава да се бори. А няма ли боирба и бунтарство на духа - няма сериозно изкуство. Има само халтура и поръчкови боклуци, комерсиална живопис и стихове, фолк песни и текстове....сд..р. думи пошлост и кич...

http://www.razkritia.com/114357/%D1%8F%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%BE%D0%B2-%D0%B8%D0%BC%D0%B0%D0%BB-%D1%82%D0%B0%D0%B5%D0%BD-%D1%81%D0%B8%D0%BD/

Хубаво стихотворение.
Чу

Но къде е този син днес, жив ли е? То и Чинтулов има син Петър, но момчето умира на 22 години, разболява се и умира. Важното е, че сега с изключение на Гео Милев и Атанас Далчев....големите нямат живи преки наследници.