Щастието е така без значение, както и болката, си мислеше тя.

Животът й беше произведение на изкуството и красотата му за нея не беше по-малка от факта, че само тя единствена я познаваше във въображението си и, знаеше че смъртта й изведнъж ще я заличи.

Иначе животът й нямаше никакъв смисъл. Беше пуст, мизерен, самотен, овехтял  като вехтата й сламена шапка от 70-те години на миналия век. Прозрението й, а и философията на Юнг й подсказваше, че вътрешният й живот може да бъде разнолик и богат като на царица, независимо, че живееше с оскъдните средства  на мизерна пенсия още откакто се помнеше, скърпваше животеца си до един хляб и килограм картофи, а в празници – две пържени кюфтета или един шницел.

Около двадесет години работеше “на свободна практика”. Искам, казва, да имам свободно време да творя. Майка ми още от 19-годишна ме издържаше, защото се боеше, че може да се разболея от рак и да умра. Имах някакъв доброкачествен тумор тогава, но нищо страшно. А с учителската професия не потръгна, работих там около две години, но не знаеш какво гнездо на оси е в учителската гилдия, ще те изядат. А и учениците едни тъпи и невъзпитани. Не, не е за мен тази работа. Пиша за няои вестници, издържам се от хонорари.

Беше написала и издала няколко книги с разкази. Прочу се като еротична писателка. В интернет все свои разкази слагаше и невероятен успех имаше. Ама едни страсти разпалваше у Адамовците и все тя главната героиня – красавица, секс-символ, незадоволима чаровница, жена-ангел и жена-вамп едновременно, неустоимо създание, по което въздишаха не един читател, а читателките пък й завиждаха. Беше качила в сайта си една снимка на бяло-руса русалка, полуразголена с дълбоко деколте – с други думи образът й напълно се покриваше с лиричната героиня от всичките й разкази.

Горе долу по същото време реших да направя едно добро дело като се опитам да я запозная с някого. Не беше се женила никога, нямаше деца, родителите й починаха, живееше съвсем изолирана от света, само със своите разкази и купищата обожатели...но само в нета. Казваше ми, че винаги отказвала срещи с читателите си защото не е евтина жена, че вече мъжете не я интересуват във физическия смисъл ( в което много, ама много се съвмявах!), че в живота има и други стойностни неща като един симфоничен концерт или една книга на Томас Ман, например. Говореше така, а нямаше 50 години. А и разказите й подсказваха съвсем други идеи. Еротизмът и подтиснатите страсти направо я обладаваха денонощно. Казваше ми, че не може да спре да пише, просто ще се пръсне ако не се излее върху листа. Никога не пишеше направо на монитора, беше някак старомодна в занаята.

С моят приятел по същото време често ходехме на ексурзии на Витоша, бродехме из Платото или просто се качвахме до Драгалевския манастир да се порадваме на чистотата на тази планина в почивните дни. Веднъж срещнахме негов колега от следването, разведен бил, добро впечатление ми направи и веднага реших да се изявя като сватовница. Започнах разговорите отдалеч, та да убедя гаджето си, че би било едно добро дело да запознаем приятеля му с моята самотна приятелка. Поразказах му за нея, но като всеки мъж, той се оказа доста безразличен, дори крайно резервиран по темата. Споменах му за нейното творчество, неволно отроних никнейма й, с който се подвизаваше в няколко литературни сайта. И той се оживи неимоверно, направо подскочи. Ама ти за нея ли, за тази руса фурия ?! Беше направо във възторг от переспективата да се запознае с нея. Ха, та ти си тръгнала да й търсиш гадже, тя сигурно всеки ден ги сменя с тази външност, такова секси-парче е – издаде и той своите пристрастия към виртуалните удоволствия. Той е компютърен инженер и не е странно, че е чел нейни неща в нета. То и той самият прояви интерес, неизказани останаха думите му, но разбрах, че си е паднал и той по нея.

Ами няма си гадже, не знам защо, смутолевих едва едва. И много се зачудих как пък толкова си е паднал по нея. Не е грозна никак, но пък секси-парче не мога да кажа че такова внушение има наживо.

Виж, в разказите – да. Там ако за миг повярваш, че описва свои преживявания, направо се възбуждаш и ако си мъж си падаш възнак, направо си й в мрежите – много голям психолог е като писателка.

Годе долу по същото време и друга приятелка, колежка от журналистиката след пенсионирането си, се запали по поезията и започна да издава книга след книга. Една, че две, че три. Наскоро и четвърта издала, научих. Все мъжът й ги финансираше. Плащаше богато и на известен писател от близкото минало да й пише рецензии и да я прославя като муза на ХХ-век. А жената чукна 60-те и все любовни трепети я гонеха. Все за любовта, за душата, за внучето си пише. Лошо няма. Но изведнъж започна да се изживява като голяма работа. Бомбардира те с нови стихове, иска да ти ги рецитира по телефона, натрапва ги да се публикуват в нашия финансов  вестник. И най-досадното бе, че прави премиера след премиера, наема салон, музиканти, актьори, клакьори от издателството, в което й отпечатват книгите ( за които заплаща прескъпо!). Кани цялото “кралско войнство” от рода си, бивши колеги, съседи, приятели и прави големи купони. Един път отидох с голям букет цветя, а тя като ме пита: “Харесва ли ти моята поезия? Всички казват, че имам голям талант! Ти как мислиш?”

Боже, усмихвам се, тупам я по рамото. Но не ми иде отвътре да я излъжа, че е гениална. Просто ми иде да й кажа, че това си е чиста проба личен дневник и не е нужно нито да го издава в книга, а още по-малко да ангажира хората със себе си. Нарцис-ка!

Както и да е спрях да ходя на нейните премиери и ми олекна. Просто не се налага да я лъжа в очите, че е непризнат гений. Тя и до днес се сърди, но ще го преживея накак...

Заех се отново със запознанството на моята самотна приятелка-писателка, без дори тя да подозира. Един ден гаджето ми дойде да ме вземе от редакцията. Беше лято и искахме да купонясваме, че денят голям, горещо в къщи, а навън едни хубави бирарии - “При кмета”  ли нещеш или в “Дон домат”, редакцията тогава беше на Раковска. Същият следобед получавахме хонорари и моята приятелка и колежка “на свободна практика” във вестника, беше дошла в редакцията. Дойде и другата, поетесата, да ни покани на поредната премиера и да ни подари последната си стихосбирка с автограф.

Побързах да си тръгна, но  извиках  гаджето си в стаята за да го запозная с двете си колежки. Писателката беше си сложила вехтата сламена шапка от 70-те години, облякла бе и съсипана от времето бяла кенарена пола и тениска. Другата, поетесата пък, която е с наднормено тегло жена, се беше пременила с някакъв шикозен копринен тоалет но в много ярки тонове и това я правеше още по-дебела и огромна.

...

Ама ти да не ме вземаш за мезе!!! – той направо възмутено ме скастри. Как си мислиш, че ще запозная тази баба със сламената шапка с моя готин приятел?! Опитвам се да му обясня, че тя е още 48 годишна, че никога не се е женила, запазена и сериозна жена е. Пише прекрасно, готина е, в сайтовете ще се избият за нея. А той се киска от сърце. Ти, на тази баба ли викаш секси-символ?! Погледни й вида, дрехите й опърпани, косата й побеляла в корените, запусната, тялото й измършавяло, та тя и да ти е връстница изглежда като твоя леля, такова безпаричие, направо мизерия и старомодност лъха от нея, на навталин лъха. И как може да лъже хората с тези свои писания! – възмущава се господинът – яд го е, че и него е заблудила с готините секс-историйки и порочната снимка. А другата ти приятелка, поетесата , тя пък направо в магазин “Гигант” трябва да пазарува. И как ще пише нежни стихове такава дебела и стара баба?! Как ще пише за любов! Боже, никога повече не ме занимавай с твоите приятелки, чуваш ли!

 

Бях разочарована от неговата реакция. Бях дори обидена. Знам, че  хората по външността те посрещат, а по ум и талант – изпращат, но пък нима и недотам блестящите хора нямат право на щастие?

Питах се дали всички мъже мислят така? Дали само външният вид е доминиращ в контактите им? Дали първичното, еротизмът е определящ за мъжа за да се запознае с жена? Защо мъжете предпочитат мажоретки пред писателки?
По-късно същото ми гадже  сподели, че ако е наполовина на неговите години и сервитьорка да е тя, и барманка с малко мозъче дори, и продавачка в магазин за козметика или фризьорка, пак ще я гушне. Не го интересува дали ще е умна, с талант, с интелект и т.н., защото той с нея няма да си говори, а други работи ще прави...Пък и дори някои хора да го критикуват, че е свалил “дъщеря си”, други ще му завиждат и ще му се възхищават.

И това са разсъждения на интелигентен мъж, а не на шофьор на тир! Аз си обясних тези му изказвания с “криза на средната въдраст” – беше навършил 50 години.

ех...направо на въпроса "защо"...
Защото е по-лесно, по-безпроблемно, по-неангажиращо.
Защо да си прави някой труда да вниква и да търси, ако иска само да се"гушне".
Ще перефразирам...
"За един път не си струва толкова път" - не го помня точно как беше, ама смисълът беше тоя...

Усещане за реалност...
Благодаря!

Да, права си, че ако търси само "за чук и чао" ще гледа само свежата плът. Но нали този 50-годишен мъж остарява със същата скорост както и жената до него. А скромните ми впечатления са, че дори мъжете на възраст около 50-55 са с големи бирени шкембета, оплешивяващи и занемарени или побелели чичковци, та почти не ги харесвам такива. Та на какво разчитат тези мъже? Нямат ли нужда от споделеност, от разговор, от топлота ( не само сексуална!) Остават си само с "мечтание от Шуман", мечтание и блян по младичките. И само след 5 години ще охкат и ахкат болни и самотни...но тогава никоя нормална жена няма да ги погледне, да не е луда да слага памперси на дядо си:)))

Благодаря ви! Значи съм уцелила в десятката по отношение на мъжката прихика, така ли?

Да, мъжете също остаряват, но не става въпрос за физическото порастване в случая. Емоционалното израстване подминава много от мъжките индивиди. И независимо дали са 18, 30, 40, 60, някои си остават на 15.
Имам един познат, минал е 50те. Сам, никога не се е женил, няма деца, няма семейство, няма нищо. И защо? Защото всяка жена, с която е имал в/ка, му се е струвала "недостойна" и все е мислел, че следващата ще е по-добра....
Не познавам по-самотен човек от него, ужасяващо е, просто....

Да, да, но не ти ли омръзва понякога да си Майка тереза и да им даваш да сучат, да ги дундуркаш и гушкаш като дечица с побелели коси?! При това си имам кого да си дундуркам, ама моят син не е такъв, той си е мъжкар отвсякъде - възпитавах го дълго и упорито за да не остане пубер и на 50.

Ooo, писва със сигурност!
Все пак всяка една жена, колкото и силна да е, има нужда от МЪЖ, не от "мъж".

Възхищавам се на майки като теб!..

Трябва много, много да го обичкаш за да го приемеш като непораснал и да се грижиш само ти без да очакваш насрещно ответ за грижите си. А моят син вече е на 30 и издържа сам семейството си в САЩ, а и на мен помага отвреме навреме с някой и друг пробит долар:)))

обикновено, когато жени коментират теми за мъжете, неминуемо идва момента, в който се констатира, че всички мъже са еднакви...Радвам се, че тук не се стигна до такава констатация, защото едва ли ще бъде вярна. Аз като мъж на средна възраст си мисля, че определено еротизма има значение при решението на един мъж да се запознае с дадена жена.Това всъщност е тайното оръжие на всяка жена. Темата за "малките гаджета" присъства в разговорите на мъжете на средна възраст, но може би повече в разговорите и по-малко в "практиката".А сега ще изразя в шеговита форма и моите предпочитания - аз предпочитам писателка пред мажоретка, стига писателката да е млада, красива, умна, така че, освен да я гушкам, да мога да водя приятни разговори с нея.

Ех, ти пък! Много си бил важен:))) Хем да е писателка, хем да е млада, красива, умна , да я гушкаш като пухена възглавничка, да те представя в обществото като лейди, а пък и в свободното време да разговаря с теб за Фройд, Ницше и Юнг...

Аха...много специален мъж си ти...а всъщност изискванията по отношение на партньорката ти не са прекомерно високи:))) Ама ти само биричка ли пиеш??? И колко дечица имаш, да ти са живи и здрави?