2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. deathmetalverses
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Прочетен: 937 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 07.12.2008 20:04
.....Казах му, че е само секс, но не беше, не беше...Казах му го за да го успокоя, да успокоя себе си, да избягам от своето минало. Защото много се страхувах да не се привързвам. А и той се страхуваше като всеки самотник на средна възраст, затова ме предупреди, благодарна съм му...
Историята беше много по-дълга, почти като притчите за сътворението.”...И роди Рахел трима синове и пет дъщери, които по-късто родиха още пет женски чеда...” - или нещо подобно.
Стана преди низ от мъчителни години, през които си изработих свои защитни механизми, таралежови бодли, които да ме предпазват. Имах нещастието да се влюбя в “буца лед”. Това бе мъжът, който разби моята Вавилонска кула, бракът ми и крехките младежки чувства, които тогава избухваха като Везувий. Защото раната беше жива през целия ми последващ живот, увиваше се като бръшлян и задушаваше всяка искреност с мъжете ми. Не можех да изживявам пълнотата, не можех да докосна Върха , да бъда истинска дори в най-интимните моменти.
Ще попитате кой беше причинителят?
Имаше енциклопедичен ум, добра памет, егоцентризъм, мрачни мисли и безспорен талант на съчинител, липса на всякакво прагматично виждане за оцеляването, липса на всякакво рацио в живота. Беше вълк-единак. Обичаше ролята на прелъстителя и се обличаше в нея и в ежедневието си, и в творчеството си. Интимните отношения между мъжа и жената той виждаше единствено като плод на силното еротично привличане, а не в желанието за духовно общуване, защото бе убеден, че хората са напълно отчуждени един към друг. Най-големите корифеи в любовта – французите – наричат оргазъмът – малката смърт. Затова той винаги се учудваше защо човек приживе така силно се стреми към... смъртта. И все пак бе убеден, че между мъжа и жената не може да съществува нищо друго освен единствено силното естетическо удоволствие.
Внезапно разбра, че не е способен да преживее истинска дълбока страст. А само въображаема, идеализирана. С годините осъзнаваше, че опитът го направлява и не може да изпита онази пълноценна любов към реална жена. Когато го срещнах той нямаше високо мнение за крехката половина на света – жените предпочитат да бъдат с мъже-разрушители, а не с мъже съзидатели. Защото според него повечето жени смятали интелектуалният труд за привилегия на безделници, неспособни на нищо по-сериозно. За такива мъже жените си мислят - мързи ги да направят нещо смислено, от което да постигнат материално благополучие... а се занимават само и единствено със собствените си емоционални пластове, нещо ненужно за цялото човечество. Дългокраките красавици пък обикновено го гледаха с невероятно кухи очи , в които се прочиташе само пустота и сексуален глад. Всичко опираше до плътта. И той бе убеден в разрушителната роля на Жената в живота, в нейната прекомерна материалистичност и прагматичност.
Бе осъзнал, че жените му носят само беди и точно тогава се появих аз. И изкушението не закъсня. Показа ми обиграния Дон Хуан, а аз си въобразих, че ме обича. Рутината в любовта – вземах за неудържима емоционална сплав. Наистина той беше Голямата ми любов. Този Мачо, недоразвит емоционално. Направи го с лекота, но беше “честен мошенник” защото след като бях достатъчно затънала, полуудавена от чувствата си, той ме предупреди – “не си разваляй семейството!”
...............................................................................................
Казах му, че е само секс вчера, а и днес му го показах недвусмислено. Държах се като разгонена котка от по-едрите хищни видове с прозрачно-зелени очи. Задоволявах цялата му насъбрана мъжка буря, но самата аз оставах вътрешно спокойна, уравновесена. За да контролирам положението. За да бъде всичко както преди – само секс без обвързване. Както и двамата го искахме.
Едва сега когато е далеч и може би няма да се видим повече, седя и си мисля, че той е много, много нежен и уязвим, някак крехко е всичко у него и духовно. Неясно е...
2. Любим линк
3. Любим линк
4. Любим линк
5. Любим линк
6. Любим линк
7. Любим линк
8. Любим линк
9. Любим линк
10. Любим линк
11. Любим линк
12. Любим линк
13. Любим линк
14. Любим линк
15. Любим линк
16. Любим линк
17. Любим линк
18. Любим линк
19. Любим линк
20. Любим линк
21. Любим линк
22. Любим линк
23. Любим линк
24. Любим линк
25. Любим линк
26. Любим линк
27. Любим линк
28. Любим линк