„Един приятел режисьор беше причината да замина там. Каза ми: „В България, каквото можа, направи, сега е време да се сбориш с големите акули”. Иначе аз бях там през 1996 година и направих първата си изложба в едно актьорско студио, за да проверя каква е почвата. Интересното беше, че дойдоха хора от цял свят. Имаше успех и това ме накара да повторя. Освен това първият ми голям клиент беше един англичанин – от техния голям род Ланкастър. И това до голяма степен наклони везните. Вече бях обиколил доста други големи столици и си казах: „Хайде сега да видим и Лондон”.

Пламен Капитански не се нуждае от представяне, а сладкодумното начало, което дава на разговора ни, ме провокира да погледна на нашата среща като на негов автопортрет. В изкуството автопортретът е много често срещан – от една страна, заради „достъпността” на модела, а от друга – заради доброто познаване на собствената личност. Затова оставих художника да разказва, без да го разпитвам, сам да преценява какво да ми покаже и какво да премълчи.

Пристигнах в Лондон...
... през 2000 година, зареден с огромна енергия: „Сега ще се борим с големите!” Оказа се, че не са толкова големи, когато човек ги пребори. Всъщност тази дума – „преборване”, не важи за изкуството, там човек просто показва какво представлява. Хубавото на Лондон е, че в него са събрани хора от цял свят, Лондон не е Англия. В началото започнах с две галерии в Челси, от които ми казаха: „Да, много си добър, но трябва да си промениш стила. Започни да рисуваш като стар майстор.” Но това щеше да бъде наказание за мен – аз градя своя стил в продължение на толкова години и хайде сега – връщай се към Академията. Не можахме да се разберем. Единият от галеристите – италианец, ми каза директно: „Като не слушаш, ето ти вратата.”
Тъжното е, че има много добри художници, страхотни рисувачи, които обаче трябва да задоволяват пазара. Това е тенденция в цял свят. А ти, започнеш ли да се съобразяваш с пазара, ставаш никой. Твоето име изчезва от историята на изкуството. Примери има много.

Още по темата - в брой 199 на списание За ХОРАТА