господи, колко хубаво стана

че с теб си останахме непознати

че ръцете ни сега лежат самотни

под завивките

колко добре се получи

че си останахме чужди –

венец неразплетен

тайнствен шифър

неразкрит артефакт

че паметта ни е в пръстите:

спомени, погледи, срещи –

всичко записват

колко вълнуващо беше

че си останахме далечни

без да бродираме бод по бод

любовта си

преди двадесет дълги години

докато бесният пролетен вятър

от дърво на дърво се мяташе

как добре бе измислено всичко

че когато отново се срещнахме

срамежливо кръстосахме погледи

както късаме страница

от книга прекалено лична

колко добре стана и чисто

че със теб се разминахме

между живота и писането

че ти ще прегръщаш друга

че аз ще обичам друг

колко добре днес е

да пиша за теб  

за този мъж вътре в теб

(когото едва ли познаваш

докато не го опишеш)

колко добре би било

да се разминем

ако не бях сигурна

че този мъж е човекът

за тази жена вътре в мен.