да си луда поетеса не означава обезателно да ядеш чаши да се разголваш на публични места или да разговаряш наглас с второто си аз сама, затворена в една стая, но доста прилича.   да си луда е когато не си планирала битие в недоимък и вместо да правиш среднощни счетоводства да погубваш сърцето си в писане на стихове, да вярваш, че дишаш в сърцето на живота с няколко стотачки в джоба сред градовете на Америка и Европа, с наперени рамене да ходиш редом с богатите,   тайнствена клетва е, обет за вярност към пияни бунтари – Бетовен   Хемингуей  Буковски Лорка Есенин Кандински Модилиани и други мъртви приятели, да им дишаш праха боготворейки,   способността е да се влюбваш винаги в колекционери на женски сърца когато всичко е много драматично и ти прави кеф докато  разбереш че никой не те обича.   да си луда е дълбоко пропадане в тъгата и да просиш милост в безмилостния свят, да не се оплиташ в притежания вече примирена че ще умреш сама но те полазват тръпки от сбръчкване на ръцете и малоумна поезия.   ще пееш мантри докато все повече ще доближаваш до смъртта.   прескочи я и продължи!              

Основното ти заимание,което просто владеете,за което сте и за завиждане,е да сбъднеш представите си и да си повярваш!!!:)))

Прекрасно чувство! Браво, Лудетино!

Благодаря ти! Вярвям, че само писането ме тласка към откривателство на тази странна същност - човека. Наскоро чух, че пишещите като опознават себе си постепенно опознават homo sapiensa:)))

Доста бунтарство има в това да разбиваш с глава самотата! Благодаря ти!