XI

Мъжът я сграбчи

изскубна корените й телесни

когато шепотът на устните я шибаше

усмивките й го ужилваха

а костите й бяха мека глина

той й показа сплитането на

любовен възел

живите въжета

разпъваше неистово

искаше да изкове лицето й

от мълния 

във паметта й

като бряст да се вкопае

така я любеше и я изсмукваше

до капка че животът

започваше и свършваше

във грохота на кръвопада

и без участието на Твореца

XI

L’homme la prit dans ses bras

et extirpa ses racines charnelles

quand le murmure de ses lиvres la fouettait

ses sourires de femme le piquaient

et ses os fйminins devenaient argile mou

il lui a montrй comment on tresse

un nœud d’amour

il tendait follement

les cordes vivantes

il voulait sculpter son visage fin

par la foudre

et s’enraciner comme un orme

dans sa mйmoire de femme

c’est ainsi qu’il l’aimait et la suзait

jusqu’а la derniиre goutte

la vie commenзait et finissait

par le grondement des chutes dans le sang

et sans la part du Crйateur

.......................................................

 XII

Вечност премина хребетите на нощта...

страстта е стадо неопазени животни

във пасбището на безсмъртните

душата броди заслепена

сред божии бодили