РУБРИКА: СРЕЩИ във в. „Застраховател прес“, публ. 11 май т.г.
Художникът и поетът ГЕОРГИ ТРИФОНОВ

Изкуството е стремление към по-друг свят, към по-друго измерение

- Не се ли умори да рисуваш, приятелю? И все така талантливо...

• Най-голямата умора за човек е, когато не работи. Моята работа е била нещо, което придава съдържание на цялото ми съществуване и осмисляне на живота.

• Впрочем какво е за теб рисуването?

• Начин на изказ, да споделиш нещо чрез линия,форма. Независимо че е казано „В началото бе словото“; това е казано за Господ, а при човека според мен, в началото е било изображението. Защото, преди човекът да се научи да говори в пещерите, е оставил прекрасни свои творби – скални рисунки. И в Ласко, и в Алтамира има ритуални сцени, които са недостижими дори за модерното изкуство - символи и метафори на неща, до които сега се домогва модерната живопис. Изкуството винаги е кръговрат на стари неща, които се правят по друг начин, преповтаряйки, експериментирайки и адаптирайки към новото време вече съществуващи образци, превръщайки ги в идеал на собственото време.

• Спомняш ли си кога усети за първи път тръпката, която те предизвика да посегнеш към четката и да застанеш над белия лист, а и пред статива?

• Първоначално посегнах не към белия лист, а към земята. Първите ми рисунки са с тебешир върху плочите или с пръчка върху пясъка. Много добре ги помня, независимо че съм бил 2 - 3 годишен. Баща ми беше началник на гарата в Карлуково, но много обичаше да рисува коне. Двамата рисувахме с клечки върху пясъка около гарата. По-късно бях много щастлив, когато ми донесоха блокче и цветни моливчета за рисуване.

• Кой беше най-важният урок за теб в Художествената академия и от кого го получи по време на следването си?

• Много повече научих в Художествената гимназия, където получих основата в изобразителното изкуство. Гимназията даваше познание във всички насоки. Защото според мен художникът трябва да е подготвен да работи във всички жанрове и специалности, а не тясно специализиран като график, живописец, скулптор. Трябва да умее да си служи с всякакъв материал, който е начин на работа в изобразителното изкуство. Именно така ни подготвяше Художествената гимназия. Лично аз не съм обичал академичното образование. Бих казал, че човек се учи от атмосферата, в която попада, от хората, които са около него, от самата работа, от другите обстоятелства, които съпровождат човешкия живот.

• Ти си изключителен майстор на детайла и на хармонията между детайлите с търсените и намерени съответни цветове! Лесно ли се постига това майсторство и резултат на какво е то – на интуиция, на натрупани впечатления, на художествена култура?

• Аз мисля, че майсторството е резултат на всички изброени неща, взети заедно. Не бих казал, че е трудно или лесно при всеки е индивидуално. Всяко нещо без работа е немислимо. Все пак, човек трябва да има даденост, както и късмет. Но най-важното е, че не трябва да спира да работи.

• Усещаш ли и ти гъдела на успешно сътвореното в момента, когато дадена творба е завършена? И в какво се изразява това усещане

• Рядко съм имал такова усещане, защото човек никога не може да постигне себе си напълно. В първия момент може да се долови тръпка, но в последствие усещането отслабва.

• Как приемаш високите оценки за творбите си и за теб самия като художник? Знаеш, че вече ти е отредено място между най-талантливите съвременни художници в България; известен си не само на Балканите и в Европа, а и в цял свят...

• Мога да ги приема с благодарност, но не им отдавам особено значение,

нито им вярвам напълно.

• Твои картини се съхраняват в български и чуждестранни галерии и в частни колекции. Това ли е истинското признание за теб, а и за художника изобщо?

• Истинското признание го дава времето. Достатъчно е да останеш в паметта на хората само с едно произведение. Дори най-великите художници Леонардо да Винчи и Микеланджело Буонароти се помнят от хората с по една творба. В литературата също е така. Никой се си спомня поета с всичките му произведения, а в повечето случаи само с един стих. Но това е достатъчно в цялото това богатство, пъстрота и пренаселеност на историята на изкуството – да оставиш белег, щрих от себе си. За поета това може да е един стих, за художника – един образ, картина.

• Къде са изворите на твоето вдъхновение, как се намират най-точните и верни изразни средства, за да се постига в края на краищата майсторството в рисуването?

- Изворите могат да дойдат отвсякъде. Според мен няма човек, който може

да каже как точно се постига майсторството и дали изобщо някой е

постигнал съвършенството. Не мога да отговоря на този въпрос.

• Едно от най-големите достойнства на всичко, което рисуваш, е поетичната им обагреност. Моля те, кажи ми как се постига тази хармония между поезия, графика и картина? Хармония, която те прави ярко самобитен!

• -Колкото и да са различни изкуствата, те са свързани. Изразните средства може да са различни, но те носят еднаква същност, за да изразят същността на човека. Аз правя и двете неща – рисувам и пиша стихове. Така че струва ми се, ако ме има в рисунките и в стиховете – те се правят от един и същи човек.

• Прочетох стихотворенията от подготвената ти нова книга стихове „В пътеводител на мечтател“. В началото на „Оптимистичен епилог“ намерих ключа към сътвореното от теб и към теб самия. Ето го този поетичен ключ:„ С първородния поток на светлината/ днес съм се събудил много рано/ и във утрото творя поема/ как чрез сътвореното от мене/ влизам като господар в дома си“... Той ли е наистина ключът на твоята СЪДБА като човек, поет и художник? Нали вече имаш самочувствието, че си господар на своя ден?

- Знам много врати, които водят към същността, но къде е ключът, кой е ключът, това ми е трудно да разбера. Ключът непрекъснато се търси и се налучква. Самата работа, самата съдба го намира. Не го нося в джоба си. Ключът е моят живот. Сърцевина на мислене и на светоусещане. Понякога този ключ може да ми послужи да отворя някоя врата или като касоразбивач с клечка кибрит да направя така, че вратата да се отвори, или да се отвори магнетична каса, пълна с диаманти. Но аз нямам точната представа за този ключ. Вратите са много, ключовете могат да бъдат много, хората, които отварят и затварят тези врати, или поне се мъчат да го направят, също са много. На някои им е дадено, други нямат този късмет, трети са сбъркали посоката и се мъчат с юмруци и с крака да разбиват тези врати, но това няма да им се отдаде. Защото тези врати се отварят само когато, самата врата превърта своя ключ. Ние не носим ключа, а вратата сама ни го предоставя.

- Ти си художник и поет едновременно. Къде се чувстваш по-свой – в живописта или в поезията?

- Винаги едното изкуство отнема време за другото. И понякога това дразни. Човек така е устроен, че не може да носи две дини под една мишница. Не се знае къде можеш да се изразиш по-добре, кое ти носи по-голямо удовлетворение в дадения момент. В изобразителното изкуство не можеш да се изразяваш с думи. Има неща, които само думите могат да го изразят. Също така литературата не би могла да замести изобразителното изкуство, където нещата се градят върху изображението.

- Как се чувстваш в съвременната атмосфера и съвременната среда?

- Честно казано, не се чувствам уютно и едва ли някой може да се похвали с това. Откакто сме се родили, живеем в объркан свят. Може би и в други епохи е било така, но при нас критериите са много нарушени. Поне в отминалите времена нещата са били по-прости и по-определени. Живеем с объркани понятия. Всеки носи негова гледна точка, всеки смята, че е прав, всеки обърква нещата. Всеки иска да надхитри природата. А всъщност сме хора, които са се отдалечили от собствената си природа и работим срещу природата и тя ни наказва, и трудно бихме могли да се справим с всичко, колкото и да сме самонадеяни, да мислим, че сме господари на света си, на живота си. Не сме господари. Не можем и да бъдем, докато не направим елементарното в собствения си бит, в собственото си мислене, в собствените си взаимоотношения и докато не се простим със слабости, които развалят чистотата на поривите, на живота, на същността ни. Ако сме малко по-освободени от личното наслоение на своето време, на тази съвременност, която ни окастря от всички страни, и ние сме длъжни да се противопоставяме на това. Нашата същност е в противопоставянето. Човекът на изкуството се противопоставя на нещата, които среща ежедневно в своя бит. Изкуството поначало е стремление към по-друг свят, към друго измерение, нещо, което не може да бъде всекидневие. Изкуството е празник.

- Ще оцелее ли човекът на изкуството в този свят на колосални научни открития, но и липса на духовност?

- Категорично да. Винаги в най-тежки времена, се е правило качествено изкуство. В такива времена се е раждала голяма съпротива, жаждата да се направи нещо значимо. Нещо, което да издигне човека над делничната сивота, над цялата гнусотия и другите наслоения. Точно в такива времена изкуството е спасителен бряг за човека, за децата му, за пренасяне на красотата отвъд нас. Всъщност това е нашият стремеж – да отнесем прашинка от нас оттатък нас...

С художника и поета ГЕОРГИ ТРИФОНОВ

ви срещна Илеана Стоянова